Прокрадващ се в сенките
- Автор: Пехов Алексей Юрьевич
- Серия: Хрониките на Сиала #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Прокрадващ се в сенките». Краткое содержание книги:
— Как се чувстваш? — Миралисса отново сложи ръка на челото ми.
Как се чувствам? Заслушах се в себе си… Ръцете и краката бяха цели. Опашка като че ли нямах. Всичко беше наред. Защо всъщност са се разтревожили изобщо?
— Чувствам се нормално. Защо?
Направих опит да стана от леглото, но Миралисса нежно ме бутна назад.
— Полежи още.
— Някой ще ми обясни ли какво става тук?! — милорд Алистан все пак не издържа.
— Кой би ми обяснил на мен — с раздразнение подхвърли Миралисса и потръпна сякаш от студ. — Всичко вървеше както обикновено. Стандартна процедура по настройка на ключ — нея може да я изпълни всеки третокурсник, без почти да си има понятие от шаманство. Всичко беше наред, а после ключът пламна в пурпурно и аз загубих контакт с Гарет. Съзнанието го отнесе толкова далече, че ние с огромни усилия го върнахме обратно. По-точно, той сам някак си се върна, всички наши усилия се оказаха безуспешни. Нищо не разбирам!
Ключът светнал в пурпурно? Имаше нещо такова в един от сънищата ми. Някакъв човек… Сулик? Суоник? Не помня вече. Направи нещо с точно такъв, като този, ключ. Нещо не особено добро. Още един господарски лакей, със сигурност.
— Гарет, спомняш ли си нещо? — попита Еграсса.
— Хм, спомням си — казах бавно.
— Не хъмкай! Какво си спомняш, крадецо? — Алистан още беше ядосан.
— Сънища, хиляди сънища.
— Какви сънища?
— Бяха толкова много за това време!
— Какво време, Гарет? — лошо се намръщи Еграсса. — От момента, в който седна на леглото, до събуждането ти минаха не повече от две минути!
Останах да лежа с отворена уста. По моите сметки, докато гледах сънищата, беше минала цяла вечност.
— Всичко е заради вашия ключ, сами трябваше да си го правите, а не да пращате принца при джуджетата! — обвиняващо казах аз.
— Откъде знаеш, че принц е поръчал ключа? — очите на Миралисса се разшириха от изненада.
— От сънищата, предполагам… — казах след кратък размисъл. — Дори името на принца си спомням — Елодсса.
— Елодсса Разрушителят на закони — кимна Ел, потвърждавайки, че не лъжа. — Имало такъв владетел от дома на Черния пламък. Много отдавна, преди повече от хиляда години. Но не знаех, че той е поръчал ключа.
— Всъщност не го е поръчал той — наруших забраната на Миралисса и седнах на леглото. — Баща му го поръчал. Дори не баща му, а всички елфи. И тъмни, и светли, и изпратили този Елодсса при джуджетата. Там се случило всичко това.
— Какво е това всичко?
— Не ми обръщайте внимание — махнах с ръка. — Това е само един от многото сънища.
— Сънищата имат такова свойство — да показват миналото. Или бъдещето. Напълно е възможно да си успял да видиш, без дори да разбереш, страница от миналото.
Наложи се да им разкажа накратко този сън.
— Излиза, — завърших аз — че ако се основаваме на моя сън, с ключа са направили нещо и той не работи както трябва.
— Но преди с него всичко е било наред! — възрази Алистан.
— Преди ние и за Господаря нищо не бяхме чували — възрази му Ел. — Ето че в ключа нещо се е събудило и той едва не погълна Гарет.
— Добре! — в раздразнението си Миралисса щракна с пръсти. — От всички тези разговори полза няма! Ще продължим да правим това, което правехме през цялото време. Още повече, че ключът запомни Гарет.
— Аз, прощавайте, ще тръгвам. Естествено, ако от ваша страна няма никакви възражения — станах от леглото и тръгнах към вратата.
— Не забравяй ключа.
— За какъв мрак ми е нужен сега този ключ? — запротестирах аз.
Нямах намерение да нося в пазвата си ключ, който по всяко време може да се превърне в отровна змия.
— Гарет, ти нали не правиш Вастарска сделка? — произнесе Маркауз. — Какво се пазариш? Вземай проклетия ключ.
— Не, нека да е още малко в мен — неочаквано ме подкрепи Миралисса. — Ще го проверя още веднъж. Трябва да се уверя, че е напълно безопасен.
Чудесно! Оставих замислените елфи и недоволния граф Плъх.
По пътя към стаята си се натъкнах на навъсения Котка.
— Виждал ли си Алистан? — подхвърли в движение.