Три сестри, три кралици

Отговарям дръзко, вбесена, че лорд Дейкър се осмелява да ме оскърби. Казвам, че писах на херцога на Олбъни и го помолих да се прибере в Шотландия и да управлява като регент, тъй като страната потъва в дивашка жестокост, докато лордовете враждуват един срещу друг, половината — на заплащане от Англия, за да разкъсват Шотландия. Казвам, че съветът на лордовете ме е принудил да пиша, защото нито Дейкър, нито съпругът ми ме защитават от съвета. Трябва да живея в Шотландия и да се споразумея с лордовете и да виждам сина си. Ще ми помогне ли Дейкър, или не?

Ето така са третирани жените: когато действат в своя полза, са заклеймявани като грешници, когато се радват на успех, са наричани блудници. Томас Дейкър така и не си помръдна и пръста, за да ми помогне да получа рентите си от Арчибалд или за да го накара да ми бъде добър съпруг. Но Джеймс Хамилтън и лордовете от съвета се съгласиха да получа рентите от наследствените си земи. Нима Томас Дейкър някога е направил поне толкова? Мълчанието му е най-красноречивият отговор.

Мълчание и от Арчибалд. Затова знам, че Дейкър сигурно му е казал, както и на брат ми, както и на сестрите му, че съм взела Джеймс Хамилтън за любовник, че се опитвам да убедя херцога на Олбъни да се върне в Шотландия. Дори не зная къде да намеря Арчибалд. Няма да изпратя вестоносец в замъка Нюарк, няма да повярвам дори за миг, че е там, с Джанет Стюарт. Но ако не е там, тогава къде е? И защо не се прибра у дома след две нощи, както обеща? Защо не ме повика?

След много нощи, в които спя сама в голямото ни легло между хладните чаршафи, осъзнавам, че той може изобщо да не се върне. Дейкър сигурно го е предупредил, че зная, че е ходил в замъка Нюарк, Джанет Стюарт сигурно го е помолила да остане при нея. Той е пограничен лорд, привикнал към честите промени на късмета. Няма да го е грижа, че ще бъде разкрит. Няма да го е грижа, че зная къде е. Той не се връща в Единбург. Мисля си, че е като ятата диви гъски, които затъмняват небето в есенните дни. Идва и си отива, и никой не знае защо. Аз със сигурност не зная защо.

Но когато започва да застудява, листата на сребристите брези пожълтяват и потръпват в студените ветрове, а дъбовите листа се вихрят около нас, докато яздим край сребристите води на езерото, получавам изпоцапан от път пакет от Франция, и в него има писмо от самия херцог, отсъстващия регент, и той пише, че смята, че ще отсъства още дълго (не казва, но предполагам, че е на практика пленник на споразумението между брат ми и Франсоа Френски). Междувременно вежливо предлага да отида в съвета на лордовете като посочен от него заместник. Редно е отново да бъда регент; мога да заема мястото му.

Не мога да повярвам, че е писал толкова мило. Най-сетне някой, който мисли за доброто на страната; най-сетне някой, който мисли за мен. Разбира се, това е правилното решение. Това е регентството, което покойният крал искаше за мен, това е регентството, което искам аз. Кой е по-добър за поста на регент от майката на краля? Всеки, който е виждал загрижеността на почитаемата ми баба за Англия, ще знае, че най-подходящият човек, който да управлява една страна, е майката на краля. Олбъни дава ясно да се разбере, че Арчибалд не трябва да има място в съвета. Дава ясно да се разбере, че смята Арчибалд за шпионин на Дейкър — негова дресирана хрътка, негово кученце. Арчибалд е приел английския шилинг и в Шотландия никога повече няма да му имат доверие. Колкото и да е странно, аз — една английска принцеса — съм известна като по-независима.