Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
Ще приема. Това е правилното решение за мен, макар да ме обвързва в твърд съюз с французите. Но има и още. Олбъни предлага да ми направи услуга в замяна на това, че ще поема задълженията му. Казва ми, че отива в Рим, че има голямо влияние във Ватикана. Като регент всички бенефиции на шотландската църква са под негова власт. Той има влияние в Църквата, може да се среща дори със Светия Отец, и предлага да изложи въпроса за развода ми с Арчибалд. Ако желая. Ако вярвам, че съпругът ми ме е изоставил заради друга жена и искам да се освободя от него.
Сякаш съм на върха на кулата си в малката си каменна наблюдателница и най-сетне мога да вдъхна чистия въздух. Мога да бъда свободна. Мога да се противопоставя на Катерина, и мога да накажа Арчибалд за неприкритото му прелюбодейство. Катерина може и да е принудена да търпи един неверен съпруг и да се преструва, че неговото здраво момче никога не се е раждало; но аз не го правя. Тя може да бъде повече съпруга, отколкото съм аз — приемайки всичко, което съпругът ѝ върши, — но аз мога да бъда кралица повече от нея — да поема независимата си власт. Ще видим чия репутация е най-добра в крайна сметка.
Безразсъдно, възторжено, позволявам на ума си да препуска. Арчибалд може да бъде съпруг на Джанет Стюарт; тя може да го има. Няма да бъда неговото стъпало за издигане до регентството, неговият подвижен мост към сина ми, входът му към властта. Може да си задържи Джанет Стюарт и нейната невзрачна дъщеря, и дребния си, незначителен живот, а аз ще бъда регент на Шотландия без него. Ще бъда регент на Шотландия с подкрепата на французите, а не на англичаните. Ще забравя надеждите си за брат ми, точно както той забравя мен. Няма да копнея за обичта на сестрите си. Катерина може да се отрече от мен, а Мери може да мисли само за шапчиците си, и ако изобщо нямам сестри, нека бъде така. Аз съм нейна светлост майката на краля и регент. Това е по-добре, отколкото да бъда сестра, това е по-добре, отколкото да бъда съпруга.
Единбургската крепост, Шотландия
Пролетта на 1520 г.
Най-сетне приета от лордовете като регент на Шотландия и глава на съвета, ми позволяват да вляза в Единбургската крепост, за да видя сина си. Дори мога да отседна в замъка, ако желая. Вече не се боят, че ще избягам с него в Англия: вече не мислят, че ще дам на клана Дъглас ключовете от замъка. Започват да ми се доверяват, започват да разбират решимостта ми да видя как синът ми става крал на страна, която има шанс за оцеляване. Заедно започваме да стигаме до съгласие, че Англия е неудобен съсед, най-близкият и най-опасният. Признавам пред тях разочарованието си, че основното английско влияние в Шотландия не идва от мен, която се стремя към мир, а от Томас Дейкър, който иска да всява смут. Внимателно ги убеждавам, че Арчибалд не говори от мое име, не е мой съпруг по никакъв друг начин, освен по име, интересите ми не могат да му бъдат поверени. Открито сме се отчуждили. Те предпазливо ми казват, че той трябва да бъде обвинен в държавна измяна заради действията си против Шотландия, за това, че е шпионирал по поръка на брат ми. Кимвам. Не е нужно да казват повече. Зная, че Арчибалд е предал както съпругата си, така и страната си.
— Съгласна ли сте да издадем заповед за арестуването му за държавна измяна? — питат ме те.
Поколебавам се. Наказанието за държавна измяна е смърт, освен ако човек не успее да спечели помилване. С внезапен прилив на страст си казвам, че Ард може да ме помоли за помилване, може да получа надмощие. Може да го помилвам.
— Арестувайте го — казвам.
За мой възторг ме допускат в покоите на сина ми и аз седя с него, присъствам на уроците му и играя с него, когато е свободен да се забавлява. Срещаме се рано сутрин, преди закуска, на бойниците на замъка, за да репетираме една комична пиеса в три части, която Дейви Линдзи е написал. Джеймс, Дейви и аз сме станали актьори в наша собствена малка поетична драма. Ще изнесем представление за придворните по времето за вечеря, и когато слънцето се издига и стопява скрежа по плочите на покрива, започваме да репетираме.