Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
— Не мога да се освободя от теб — казвам без заобикалки. — Те няма да го допуснат. Катерина няма да го позволи.
— Нито пък аз мога — казва той. — Не и в Божиите очи, не и в любовта си към теб. Затова ето ме тук, в краката ти. Твой съм до смъртта. Бяхме разделени — не за първи път — и аз се върнах при теб. Приеми ме обратно. Приеми ме обратно, любима, или с мен е свършено.
— Длъжна съм да те приема — казвам. — Сестрите ми настояват. Хари настоява.
Той навежда глава и надава лек, сподавен стон.
— Благодаря на Бога.
— Можеш да станеш — казвам неуверено. Не зная дали да му вярвам, или не.
Той не се изправя на крака и не застава пред мен като молител. Изправя се в цял ръст и улавя ръцете ми и придърпва и мен, така че да съм плътно притисната към него, по цялата дължина на тялото, а ръката му е около кръста ми, и дланта му е под брадичката ми и той повдига лицето ми към своето и ме целува. Изведнъж чувствам как страстта нахлува в мен като нова вълна от надигащ се прилив, смесица от облекчение, тържество и ревност. Бях забравила радостта от това, вкуса му, уханието му, и сега я познавам отново. И си казвам, че съм го отнела от Джанет Стюарт; отнела съм го от нея за втори път. Аз съм първа за него, както е редно да бъда.
— Не можеш да се освободиш от мен — казва той, с уста върху моята. — Никога няма да се освободиш от мен. Никога няма да бъдем свободни един от друг.
Дворецът Холирудхаус, Единбург
Шотландия, есента на 1519 г.
Влизаме триумфално в Единбург. Хората на Арчибалд ме съпровождат с гайди и барабани, и всички излизат от къщите и конюшните, от магазините и занаятчийските работилници, за да гледат как вдовстващата кралица и красивият ѝ съпруг влизат обратно в Холируд. Провикват се, че отново съм добре дошла в столицата си, и че трябва да им покажа момчето си, малкия крал. Някои подвикват, че Арчибалд е предател, че водя със себе си предател. Извръщам глава. Има много начини да бъдеш верен шотландец, и начинът на Арчибалд не е начинът на семейство Хамилтън. Други вдигат кесиите си и ги размахват над главите си. Пламвам и поруменявам, и хвърлям поглед към Арчибалд; изражението му е гневно. Ти искат да кажат, че той приема английска издръжка, че е бил купен от Томас Дейкър, с парите на Томас Улзи, за да служи на брат ми, краля. Искат да кажат, че е евтино купен и евтино продаден: английски роб, а не свободен шотландец.
— Ще наредя да ги арестуват всичките до един — казва Арчибалд през зъби.
— Недей — казвам настойчиво. — Нека хората помнят това като деня, в който сме се върнали у дома, без да възникнат неприятности.
— Няма да допусна да ме оскърбяват.
— Това не означава нищо, нищо.
Дворецът е топъл и приветлив; отново има прислуга, подобаваща на една вдовстваща кралица, коне в конюшните и готвачи в кухнята. Арчибалд плаща за всичко: казва, че трябва да си купувам всичко, което поискам. Върти ме в танц из стаите и ме разсмива, казвайки, че трябва да повикам шивачките и да поръчам нови рокли за себе си и за дъщеря ни, малката лейди Маргарет, която се смее високо и пляска с ръце от радост, че отново вижда татко си, и го следва по петите като кученце. Той казва, че ще вечеряме в блясък и великолепие и всички ще дойдат да ни посетят. Трябва да изглеждаме велики, ние сме велики.
— Но цената… — възразявам.
— Остави сериозните дела на мен — казва той. Държи се като властен лорд. — Ползвам се с доверието на брат ти и той ми изпрати пари да подкрепя претенциите ти. Разполагам с рентите ти, а имам и собствено състояние. Всичко е за теб. Ти си кралицата на всичко, което виждаш. Най-вече си моя кралица, а аз все още съм твой най-смирен слуга — и допълва със смях: — Ще видиш, когато ти донесат печеното месо тази вечер, ще го нарежа за теб.
Не успявам да се сдържа и се разсмивам заедно с него.
— Това беше отдавна.
— Беше най-щастливото време от живота ми — казва ми той. — Влюбих се в теб така мигновено, толкова дълбоко, а после започнах да виждам, че може и ти да ме обичаш. Не е било отдавна, а едва вчера.
Искам да вярвам в това. Разбира се, че искам. Сякаш е сън, че той се връща при мен. Мисля си, че ако Катерина е била права и Божията воля е един съпруг и една съпруга никога да не се разделят, тогава завръщането му е Божие дело. Арчибалд и аз отново сме заедно, бракът ни е благословен, Шотландия ще приеме моето управление и ще намери мир. Не искам да се питам откъде идва богатството му, не се питам дали Дейкър ще ми опрости дълговете. Не мисля къде спи Джанет Стюарт тази вечер.