Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
— Да влезем вътре — казвам нервно.
— Искам да видя — е първото, което Джеймс казва. — Погледнете.
Сега, когато първите слънчеви лъчи се показват над хълма, можем да видим долу мъже, които тичат безмълвно и бързо като ловки плъхове — във всяка уличка, всеки вътрешен двор между къщите, по всяка калдъръмена улица и всяка тясна стълба, и после обратно.
— Мъже от клана Дъглас — казва Дейви Линдзи. — Ранобудници. Сякаш е било планирано.
— Какво ще стане? — пита синът ми. Не говори уплашено, а с някакво безстрастно любопитство. Това не е начинът, по който би трябвало да се държи едно осемгодишно дете. Такава гледка не е за него.
— По-добре да влезем вътре — казвам.
— Останете — отвръща той, и аз също съм завладяна от драмата, която се разиграва под нас.
Виждам как един от стражите при градската порта разтваря вратата на помещението за стражите и изревава предупреждение. Изведнъж всички врати се отварят широко и мъжете от клана Хамилтън се изсипват навън. Първият се натъква на група бойци, въоръжени с пики и брадви. Рухва в миг под градушка от удари, но всички мъже, които са чули предупреждението му, се мъчат да излязат от къщите си, нахлузват припряно шлемове и викат за помощ. Чува се пукот от изстрел на аркебуз и вик на ранен, а после виждаме разгарянето на пламък и тъмния цвят на дим, и чуваме още писъци на хора, които горят живи вътре в сградите.
— О, Бог да им е на помощ! — възкликвам. — Дейви, трябва да изпратим гвардията да спре това.
Дейви клати глава, загледан надолу в града, едрото му лице потръпва от мъка, очите му са пълни със сълзи.
— Не сме достатъчно многочислени, за да го спрем — казва той. — Толкова сме, колкото да бъдем изклани. Това е битка на шотландци срещу шотландци и не бива да хвърляме още шотландци на смърт.
Джеймс наблюдава безмълвно.
— Махни се оттам! — казвам му.
В погледа, който той хвърля нагоре към мен, гори омраза.
— Това хора на Дъглас ли са? — пита ме. — Хора на вашия съпруг? Които избиват наши хора? Мъже от рода Хамилтън?
— Това не е мое дело — казвам отчаяно.
Долу под нас виждаме, че мъжете от клана Дъглас са завзели всички важни пътища и улици и чакат като ловци в засада хората на Хамилтън да се изсипят от горящите къщи и отчаяно да се бият за живота си срещу враг, по-добре въоръжен и по-добре подготвен от тях. Виждаме облачетата дим от пушките. Чуваме писъците на умиращите. Води се ужасна битка, близък бой в тесните улици, където няма пощада за никого, няма милост дори за миг, дори не и когато един мъж пада на колене и крещи, че се предава. Мъжете Дъглас са опиянени от прилив на жестокост и усещане за победа, мушкат и преследват, и повалят мъжете Хамилтън, които тичат и се подхлъзват по окървавения калдъръм. Целият Кралски път, от крепостта в горния край до Холирудхаус, домът ми в подножието, е пълен с боричкащи се, мушкащи убийци, човек срещу човека, и Единбург вече не е град, а кланица, касапница за избиване на хора.
— Да отидем в параклиса — изкрещявам на Дейви Линдзи и сина си. — За Бога, да отидем и да се помолим това да спре. — Двамата, с побелели като платно лица, се обръщат заедно с мен. Почти изтичваме надолу по стъпалата на стените, провираме се покрай мъжете, които насочват топовете към подстъпите откъм града, в случай, че мъжете Дъглас дойдат тук горе, за нас, влизаме през тясната врата в параклиса „Света Маргарет“, и тримата коленичим, рамо до рамо, пред малкия олтар.
Изведнъж покоят на параклиса ни обгръща. В далечината отвън, чуваме шума на крепост, подготвяща се за атака. Събирам длани и осъзнавам, че не зная за какво да се моля. Отвън съпругът ми, някогашният ми партньор и помощник, моят любим и бащата на дъщеря ми, се сражава с единствената надежда за Шотландия, моя приятел и съюзник Джеймс Хамилтън. Многобройни техни последователи тичат нагоре-надолу по тесните улички, изсипват се от входовете, борят се като приклещени натясно плъхове да се измъкнат от капаните на тъмните вътрешни дворове. Водили са близък бой по улиците на Единбург; безредието по границите е влязло в сърцето на столицата. Това е краят на Шотландия, това е краят на надеждите ми, това е краят на мира.
— Ave Maria, gratia plena, Dominus tecum. Benedicta tu in mulieribus, et benedictus fructus ventris tui, Iesus. Sancta Maria, Mater Dei, ora pro nobis peccatoribus, nunc, et in hora mortis nostrae.12 Амин. Моли се за нас — добавям. — Моли се за нас.
Синът ми вдига сведената си глава и ме поглежда.
— Той идва, нали? — пита простичко. — Арчибалд Дъглас, вашият съпруг. Когато избие всички там, навън, ще дойде за нас.
Боевете продължават през по-голямата част от деня, но Джеймс и аз оставаме вътре в малкия параклис, молейки се за мир. Следобед капитанът на стражата идва да докладва, и аз му казвам да коленичи до мен, за да ми съобщи новините, сякаш святата тишина ще смекчи ужаса на думите му.
12
Благодатна Мария, Господ е с Тебе, Благословена си ти сред жените, и благословен е плода на Твоята утроба, родила Спасителя Иисус. Света Мария, Божия майко, моли се за нас грешните, сега и в часа на смъртта ни. Амин. — Б.пр.