Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
Толкова съм ядосана и разстроена, че вече треперя, когато той заобикаля до малкия вход на кулата и навежда глава, за да мине под горния праг на вратата. Коленичи в краката ми, свлича се като разкайващ се поклонник, без нито дума. Улавя ръцете ми, чувства как треперя, и възкликва при студенината на пръстите ми.
— Любима — казва.
— Нямаш право! — изричам, сподавено.
Той ожесточено клати глава.
— Никакво право.
— Открадна рентите ми!
— Да ми прости Господ. Но поддържах добросъвестно земите ти, и закрилях арендаторите ти, и доброто ти име като владетелка на земите.
— Постави друга жена на моето място!
— Любов моя, любов моя, никоя жена не би могла да заеме мястото ти. Прости ми.
— Никога няма да ти простя.
Той свежда глава.
— Не би трябвало. Държах се като безумец. Ти си добра, по-мила си, отколкото заслужавам, дори само защото позволи да дойда при теб и да те помоля за прошка. Не бих искал да умра с обременена от това съвест. Волята и щастието ми бяха унищожени от нашите неприятности, както публични, така и лични. Видях ужасни неща, докато ти служех, трябваше да обмислям ужасни престъпления, за да те върна на законното ти място. Защитавайки трона ти, прегреших срещу Бог. Не е изненадващо, че волята ми се пречупи, а решителността ми измени.
Вдига поглед към мен.
— Не можех да продължа. Нямах сили да продължа — казва. — В продължение на няколко безумни месеца мислех, че може да се измъкна. За миг си помислих, че мога да бъда обикновен човек, мъж със съпруга и малка дъщеря в малка къща. Когато Дьо ла Басти загина, а ти не успя да вземеш властта и обвини мен, просто исках да избягам. Чувствах, че не съм оправдал очакванията ти — бях сторил толкова много и все пак се провалих. Любов моя, съпруго моя, сгреших, като си отидох. Призван съм за по-велики неща, призван съм да бъда твой съпруг. Прости ми, задето ти измених този път. Няма да ти изменя никога повече.
— Искаше да се освободиш от всички онези неприятности?
Той свежда глава.
— Това е единственият случай, когато куражът ми изневери. През всичките тези пет години. Не виждах начин да те доведа до победа. Грешката беше моя. Мислех си, че ако не мога да ти върна сина, а теб — на мястото ти, тогава е по-добре да не правя нищо, да си тръгна веднага. Дори мислех, че е по-добре да се самоубия, че би било по-добре за теб, ако съм мъртъв.
Той усеща как го сграбчвам бързо с ръце, и вдига очи и ми се усмихва. Сякаш ме е докоснал — тази усмивка, тази мила момчешка усмивка е като милувка, дълбоко тайно пулсиране. Той знае това. Знае, че не мога да понеса мисълта за смъртта му. Гласът му е топъл, доверителен.
— Можеш ли да разбереш, ти, която си толкова смела, че исках да бъде нещо по-малко от това? Можеш ли да си представиш, че бих могъл да искам по-незначителен живот, обикновена жена, да бъда незначителен човек в един малък свят? Че за миг, само за миг, не можех да бъда мъжът, какъвто съм с теб, съпругата, на която принадлежи страстта ми?
— Напусна ме и отиде при нея — прошепвам. Дори сега ме боли да мисля, че би предпочел друга жена.
— О, Маргарет, никога ли не си пожелавала да можеш да избягаш от всичко това и да отидеш в Англия? Да се върнеш към момичешките си години?
— О, да. Да, разбира се.
Не му казвам, че умолявах да се върна и че те ме отхвърлиха.
— Така беше и с мен. Мечтаех си да мога да живея с момичето, за което някога обещах да се оженя, в малък замък, както можехме да направим някога. Помислих си, че е най-добре да се оттегля от съвета на лордовете, да замина далече от теб и двора. Чувствах, че не се нуждаеш от мен, че ще се справиш по-добре без мен, че можеш да работиш с Джеймс Хамилтън, графа на Аран; че можеш да пишеш на херцога на Олбъни. Мислех, че можеш да бъдеш свободна да говориш с тези велики мъже като великата жена, каквато си, без аз да те възпирам и да те поставям в неудобно положение. Зная, че съм препятствие за опитите ти да си върнеш сина. Помислих си, че ще си по-добре без мен. Съветът ме мрази и се страхува от мен — исках да те видят без мен. Помислих си, че последното, най-хубавото и най-любящото нещо, което бих могъл да направя за теб, би било да те освободя от себе си. Реших, че е по-добре да ти дам нужното оправдание да отхвърлиш брака ни, ако искаш да се освободиш от мен. Реших, че най-доброто и най-милото нещо, което бих могъл да направя за теб, би било да те оставя да си отидеш.