Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
Пиесата се основава върху старата басня за лисицата и гроздето. Един след друг Дейви, а после Джеймс, и след това аз, сядаме на кулата и рецитираме стихотворение, отправено към въображаемото грозде, което се поклаща, твърде високо, съвсем недостижимо, над главите ни, а после измисляме собствена причина, поради която гроздовете всъщност не са съблазнителни. Дейви е особено забавен, когато декламира, че гроздето е английско и върви на твърде висока цена. Трябва да купиш гроздето, но трябва да платиш и за стената, за пръстта, в която расте лозата, за дъжда, който е падал върху лозата, за да ѝ помогне да израсте, и за слънцето, което е гряло, за да помогне на гроздето да узрее. А после англичаните очакват да си благодарен за вкуса му, и да възнаградиш градинаря. Джеймс се залива от смях, а после изпълнява своята собствена роля на френски, казвайки, че гроздето е много хубаво, но не толкова хубаво, колкото можем да намерим в Бордо, че нищо не е толкова хубаво, колкото гроздето от Бордо, и че ако имаме някакъв разум, ще отсечем цялата лоза и ще използваме дървата да си направим лодка, за да отплаваме за Бордо и да си купим грозде там.
Сега е мой ред, и аз тръгвам наперено по стената в прекрасно подражание на надутото поведение на Томас Дейкър, когато нещо отдолу привлича погледа ми, ярко проблясване на метал в светлината на пролетното слънце, и аз питам:
— Какво е това?
Дейви проследява погледа ми и веселостта се изпарява от лицето му.
— Войници — казва той. — В цветовете на Дъглас.
Без нито дума повече той се обръща и изкрещява на стража, който стои на пост до решетката на крепостната врата.
— Сляп ли си? — изревава цял низ от ругатни. — Спусни решетката на портата!
Стисвам студената ръка на Джеймс в моята, когато чуваме как зъбчатата решетка на крепостната врата се спуска с трясък, как веригата скърца по колелото, и тътена и скърцането, когато подвижният мост е вдигнат и застопорен. Навсякъде около замъка отекват силни звуци на тръби, с които се свикват войниците, и грохот, докато изкарват навън топовете, и гръмки заповеди, докато мъжете тичат от един пост на друг и всички се обръщат и гледат надолу, към тесните улици.
— Какво става? — питам настоятелно Дейви Линдзи.
— Джеймс Хамилтън арестува съпруга ви Арчибалд Дъглас за държавна измяна — казва той тихо. — По всичко личи, че той няма да тръгне мирно и кротко.
— Арчибалд е в града? Не знаех — хвърлям поглед надолу и виждам, че Джеймс, синът ми, ме наблюдава с присвити очи, сякаш иска да разбере какво вижда, сякаш иска да прозре през мен, да прозре през думите, които казвам, до истината. — Не знаех — казвам му. — Кълна се, че не знаех нищо за това. Нито че съветът го е призовал, нито че е тук.
— Не, те не биха ви съобщили — казва Дейви Линдзи. — Една съпруга не може да пази тайна от законния си съпруг. Ако той ви попиташе нещо, щяхте да сте обвързана от честта си да отговорите. Сигурно са искали да ви спестят това — не биха искали да знаете.
— Джеймс Хамилтън арестува Арчибалд?
— Изглежда, че кланът Дъглас оказва съпротива. Да отида ли да разбера какво се е объркало?
— Върви! Върви!
Той се връща след миг.
— Какво става? — пита Джеймс, и аз се усмихвам, когато го чувам как овладява положението като малък крал, какъвто си е и в действителност. Дейви не се усмихва, а отговаря и на двама ни, неговите пълноправни господари.
— Както си и мислех. Съветниците са заключили градските порти, за да задържат Арчибалд и хората му вътре, но после открили, че са твърде малочислени. В града има петстотин души от клана Дъглас, въоръжени и готови за битка.
Под нас виждам Недърбоу Гейт, затворена здраво, и всички къщи около нея, със залостени врати и затворени капаци. Докато гледам, във всички къщи надолу по Кралския път припряно затръшват вратите, мъже и жени изчезват вътре и залостват капаците на прозорците. Амбулантните търговци, изнесли поставените си върху дървени магарета маси, за да изложат стоките си, бързо ги разглобяват, прозорците и вратите, гостоприемно отворени сутринта за търговия, бързо се затварят и заключват. Всички знаят, че се задават беди.
— Графът успял да избяга и повел мъжете си към крепостта, сякаш за да я превземе и да плени вас и краля — казва Дейви, с потъмняло от тревога лице.
— Не е ли най-добре комендантът на крепостта да изведе гвардията в града и да поддържа реда? — питам Линдзи.
Той поклаща глава.
— По-добре да останат тук и да пазят краля.
Джеймс отново ме поглежда с онзи мрачен, преценяващ поглед.