Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Паниката в очите на момичето беше притеснителна.
– Ще продължим с експериментите, след като се върна, обещавам – каза Лийша.
– Но някои ще запазят оръжията си, след като заминете – възрази Стела. – Те ще продължат да се бият. А останалите отново ще се превърнем в едно нищо.
– Ти не си нищо, Стела – отвърна Лийша, но момичето не я слушаше.
Стела пристъпяше от крак на крак и се чешеше по рисунките на защити върху кожата ѝ. Стоеше в сенките далеч от прозореца, опитвайки се да задържи енергията колкото се може по-дълго, но дори слабата светлина в стаята беше достатъчна, за да източи магията от нея.
Останалите, чиято кожа беше защитила Лийша, се държаха по същия начин. Бяха започнали да се обличат в обикновени роби, като онази, която Арлен носеше при първата им среща, с дълги широки ръкави и качулки, които скриваха защитите от светлината. Мнозина се криеха през деня в тъмните мазета и хамбарите, за да си откраднат по няколко часа възстановителен сън, вместо да се върнат към силата си на смъртни. Уонда ги изкарваше на светло, когато можеше, но нямаше как да бъде навсякъде.
Защитените деца създаваха и други проблеми. Засилваше се домашното насилие. Стефни ѝ беше разказала за един спор с обикновено кротката Стела, при който момичето беше ударило с юмрук по тежката маса и я бе разцепило надве. Ела Кътър беше ударила приятеля си, след като го беше видяла да разговаря с друго момиче, и му бе разбила ченето. Можеше да оправдае Джас Фишър, че е защитил майка си от своя баща побойник, но той едва не бе убил мъжа. Лийша беше принудена да използва ценните си хора, за да му спаси живота, и все още не беше съвсем сигурно дали мъжът изобщо ще може да ходи отново.
Може би беше най-добре да ги остави да охладят страстите за няколко седмици, преди да се е случило нещо ужасно.
– Може ли да дойда с вас? – попита Стела с надежда. – Да ви пазя по пътя на север?
Лийша поклати глава.
– Благодаря ти, дете, но ще бъда придружавана от дървари и Дървени войници, а с мен ще пътува и Уонда.
– Можете да татуирате... – започна Стела.
– Не – отвърна твърдо Лийша. – Не сме сигурни какво ще ти причини това.
– Разбира се, че знаем! – сопна ѝ се Стела. – Ще стана като Рена Бейлс, която отблъсна демоните, когато Избавителят падна.
– Абсолютно не – рече Лийша.
Стела сви юмруци и Лийша премести ръката си в джоба на престилката, където се намираше заслепяващият прах.
Уонда беше по-бърза; озова се между тях двете още преди Лийша да е разбрала, че се е раздвижила. Тя вдигна юмруци, два пъти по-големи от тези на Стела.
– Сега ще си отпуснеш ръцете, момиче, и ще се извиниш на господарката Лийша.
Погледите им се срещнаха и за миг Лийша се притесни, че Уонда само е влошила нещата. Магията засилваше желанието за бой, дори при минимални шансове, а Стела все още съдържаше в себе си достатъчно, че да представлява проблем.
Но момичето се опомни, отстъпи назад, отпусна ръцете си и се поклони.
– Простете ми, господарке. Аз просто...
– Разбирам – каза Лийша. – Магията превръща гневната искрица в пламък, а пламъка в демонски огън. Което е още по-добра причина ти и останалите да си вземете малко почивка.
– Ами ако мисловните демони се върнат по Новолуние, докато ви няма? – притисна я Стела. – Хралупата ще се нуждае от всяка ръка.
– Дотогава ще съм се върнала – излъга Лийша. – А при последното им нападение мисловните демони бяха разпръснати. Ще се върнат, но мисля, че няма да е скоро.
– Не може ли поне да ми нарисувате нови защити? – рече умоляващо Стела и протегна ръцете си; някога черните рисунки сега бяха избледнели до светлокафяво. – Тези ще издържат само още няколко дни.
Лийша поклати глава.
– Съжалявам, Стела. Нямам време. Просто ще трябва да изкараш една седмица без тях.
Момичето изглеждаше така, сякаш му бяха казали, че ще кара без ръце, но кимна тъжно и позволи на Уонда да го изведе.
– Стела е добро дете – каза след връщането си тя, макар двете да бяха на една и съща възраст. – Разбирам как се чувства. – Не може ли...?
– Не, Уонда – каза Лийша. – Започвам да се чудя дали целият този експеримент не беше грешка и няма да го оставя да продължи, докато ме няма.
На вратата се почука и Уонда отиде да отвори. Лийша разтърка лявото си слепоочие, опитвайки се да прогони главоболието. Имаше чайове, които щяха да притъпят болката, но те я замайваха и от тях не можеше да мисли ясно. Освен това се притесняваше как ли щяха да се отразят на бебето.
Единственият лек, който винаги помагаше, беше недостъпен. Тамос не я беше докосвал от седмици, а опитите ѝ да се погрижи сама за себе си не ѝ донесоха желаното облекчение. Налагаше се да свиква с болката.