Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
– О, Арейн е с кралско потекло – каза Роджър. – Тя се е омъжила за сина на Райнбек Първи, за да узакони преврата му. Но Райнбек Първи е бил първи министър, без капка кралска кръв. Той изобретил машината, която печата клатовете, и се говори, че запазил за себе си всяка пета произведена машина. Когато старият херцог умрял, без да остави наследник, той вече бил най-богатият мъж в Анжие и всички кралски родове, които можели да претендират за трона, му били длъжници.
Аманвах се усмихна.
– Твоят народ е различен от моя, съпруже, но не чак толкова.
– Това е проблем на Райнбек Трети – каза Роджър. – Ако той умре без наследник, има цял куп домове, които могат да оспорват претенциите на братята му към трона. Може да успеят да запазят властта, но ще им струва скъпо и Северът може да се намеси в правото на наследяване. Клатовете са стабилни, но Юкор може да напълни сандъците на враговете им със злато.
– И не само с него – обади се Лийша, без да уточнява.
На следващия ден излязоха от същинската Хралупа, но пътят продължаваше да е добре защитен и на равни интервали бяха разположени лагери за кервани. Продължиха да се движат и след залез-слънце, с намерението да стигнат по-бързо до гаризона с Дървени войници, разположен в края на територията на Тамос.
Щом керванът спря, Роджър изскочи от каретата и се изпъна, разтягайки схванатите си мускули.
– Гръмна ли ти главата? – попита Гаред, като скочи от грамадния си анжиерски мустанг Лавина толкова леко, колкото и кавалеристите на Тамос.
– Трябваше да се поразкърша.
– Да. Предполагам, че е изморително по цял ден да се въргаляш в кожите с три жени.
Роджър се усмихна.
– Щом така си мислиш, значи, херцогинята наистина трябва да ти намери невеста колкото се може по-скоро.
Гаред се разсмя и Роджър ловко се наведе, за да избегне поредния приятелски удар по гърба от грамадния дървар.
Лавина се обърна към тях, но Гаред вече държеше в ръката си голяма ябълка. Животното я грабна със зъбите си, способни да отхапят главата на мъж, обърна се настрани и спокойно я задъвка, докато Гаред започна да разресва гривата му.
Роджър поклати глава.
– Гаред Кътър, когото срещнах преди една година, дори не можеше да различи главата от опашката на един кон.
– Така беше дори допреди един сезон – съгласи се Гаред. – Можех да се добера на кон от едно място до друго, но така и не можах да харесам тия изядрени същества. – Той погледна към коня, който стоеше гордо, сякаш му правеше услуга, като му позволяваше да го реши. – Но старата Лавина не може да търпи новаци на гърба си.
– Най-красивият екземпляр, който съм виждал – каза граф Тамос. – Простете ми, бароне, но всеки ден съжалявам, че не съм го видял пръв.
Роджър се обърна и видя, че Джейсън следваше графа като кученце, като внимаваше да не се приближава много.
– Предложението ми още важи, Ваше Височество – каза Гаред, стиснал с усмивка юздите. – Ако успеете да се задържите една пълна минута на седлото, можете да го вземете.
Лавина изпръхтя и Тамос се поклони през смях.
– Разпознавам подправените зарове, като ги видя, бароне. Стига ми, че яздите под мое командване.
– Да – отвърна Гаред, като се поколеба за миг.
След изчезването на Арлен той все повече зависеше от графа. Ако Защитеният не се върнеше повече, скоро щеше да е негов с цялото си сърце и душа.
– Пътят напред не е защитен – каза Тамос. – Командирът на гарнизона ми каза, че увеличеното движение привлича демоните на тълпи. Ще се забавим малко повече, но наистина не мисля, че трябва да продължаваме напред след залез-слънце.
– Глупости – каза Лийша, приближавайки се към тях. Тамос я стрелна с поглед и бързо извърна глава. – Имаме защитени оръжия и умели воини. Щом брат ти не е в състояние да защитава пътищата си и да ги държи чисти, Хралупата може да му предложи помощта си.
Тамос стисна зъби и най-после срещна погледа ѝ.
– Имаме воини, да. Освен това имаме и билкарки. Чуждоземски сановници. Жонгльори. Това не са хора, които са подготвени да пътуват през нощта.
Лийша изсумтя.
– Дори само Роджър е достатъчен, за да защити целия керван.
„Ей, не ме набърквай в това“, помисли си Роджър.
– Как смеете да говорите така на Негова Светлост, билкарке – каза Златния тон. – Принц Тамос е командир на Дървените войници. Не се нуждае от военни съвети от вас. Напоследък местата за спирка на керваните са запълнени с просяци. Трябва да изпращаме отряди напред, за да ги прогонват, преди да разположим лагера си, и несъмнено мръсните плъхове ще се върнат веднага щом си тръгнем.