Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл

– Каква е тая история с бала за Гаред, който организира херцогинята? – попита настоятелно Илона. – Всичките напъпили цветя на Анжие ще се изредят пред него, за да ги подуши и опипа?

– И аз се радвам да те видя, майко. – Лийша погледна към Уонда. – Скъпа, погрижи се, моля те, Стела и останалите защитени деца да застанат на слънце.

– Да, господарке.

Както повечето хора, и Уонда с радост бързаше да изчезне, щом се появеше Илона Пейпър.

Лийша наля чаша чай на майка си.

– От твоята уста звучи така, сякаш херцогиня Арейн ще го води в някой бордей.

– От моя гледна точка няма особена разлика – отвърна Илона, вземайки чашата.

– Доколкото си спомням, ти се опита да ме тласнеш в ръцете му – каза Лийша. – Сега за пръв път от десет години му се отваря добра възможност, а ти искаш да си остане завинаги ерген?

– Когато беше с теб, можех да го наглеждам. – Илона ѝ намигна. – И ако не се грижеше добре за него, бъди сигурна, че първа щях да се погрижа да изпразня семенните му торбички.

Болката в окото ѝ пламна и Лийша си помисли, че всеки момент ще повърне.

– Наистина си ужасен човек, майко.

Илона изсумтя.

– Не ми се прави на невинна, момиче. И ти си същата като мен.

– Не е вярно.

– Глупости. Погледни ме в очите и се закълни, че не си изпитала удоволствие, когато се заиграваше с пустинния зад гърба на Иневера.

Лийша примигна.

– Това е различно.

Илона се изкикоти.

– Не спирай да си го повтаряш, момиче. Няма да го направи истина.

Демонът опитваше със зъби и нокти да се измъкне от окото ѝ.

– Какво искаш, майко?

– Да дойда в Анжие – отвърна Илона.

Лийша поклати глава.

– Абсолютно невъзможно.

– Имаш нужда от мен.

Сега беше ред на Лийша да се изкикоти. Прозвуча смущаващо като майка си.

– Защо? Да не би вече да си дипломат?

– Херцогинята майка ще се опита да те омъжи за графа – рече Илона. – Нуждаеш се от някой, който да уговори брака.

– Това не са красиянци – каза Лийша. – Мога и сама да се оправя. Ти просто искаш последна възможност да се опиташ да запазиш Гаред за себе си и да съскаш като котка на всички дами в танцовия му списък.

Илона изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да се изплюе.

– И без това тези натруфени дворцови кокони няма да се справят с него. Кътъровото бебе ще разцепи някоя кралска трътка като пън, ако онова дърво в гащите на Гаред не е успяло да го направи, докато я е заплождал.

Лийша остави чашата си на масата и се изправи.

– Нямам време да слушам мръсотиите ти, майко. Няма да дойдеш. Знаеш къде е вратата.

– Трябва ли да ти напомням, че може би нося детето на Гаред? – попита Илона. – Не си личи колкото на теб, но шевовете ми вече се опъват.

– Още по-добра причина да го оставиш на мира – каза Лийша. – Каква е алтернативата? Да се разведеш с татко и да се ожениш за Гаред? Мислиш ли, че инквизиторът ще благослови този съюз? Графът? Херцогинята майка?

Илона нямаше готов отговор и Лийша продължи да я притиска.

– Мислиш ли, че Гаред ще продължи да те обича, ако заради теб изгуби титлата си? Нощ, да не би да мислиш, че и сега те обича? Единствената причина някога да те е докосвал е, защото приличаш на мен.

– Това не е... – започна Илона.

– Е – прекъсна я Лийша. – Сам ми го каза. Ти си просто един стар парцал, в който да се изпразва, докато си мисли за мен.

Илона се втренчи в нея с ококорени очи и Лийша разбра, че е отишла твърде далеч. Майка ѝ винаги успяваше да я накара да изкара наяве най-лошото у себе си.

За миг в стаята увисна напрегната тишина, след което Илона се изправи и отупа полата си.

– Казваш, че съм ужасна, момиче, но когато поискаш, можеш да си зла като демон.