Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Джейсън отново го погледна с надменната си усмивка, но този път Роджър не намери сили да му отвърне.
Стомахът му се сви, когато Джейсън нави свитъка и счупи печата на втори.
– Нейна Светлост херцогиня Арейн, майка на Негова Светлост херцог Рейнбек Трети, пазител на горската крепост, носител на дървената корона и Господар на цял Анжие, поздравява барон Гаред Кътър с промяната в статута му. За да го представи по подходящ начин на останалите перове и да предостави възможност за представянето на гостуващата принцеса Аманвах, тя ще организира Ергенски бал в чест на барона след пристигането му в Анжие.
– Ей, какво? – сепна се Гаред и стаята се огласи в смях, докато той не удари с огромните си юмруци по масата.
– Простете ми, бароне – рече Тамос, но в гласа му не се долавяше и капчица смях. – Това означава, че майка ми използва визитата ви като извинение да организира празненство.
Гаред се поотпусна.
– Не ми звучи чак толкова зле.
– Празненство, на което ще покани всяко неомъжено момиче в Анжие с поне капчица кралска кръв и ще положи всички усилия, за да ви ожени за едно от тях.
Ченето на Гаред увисна.
– Ще има и пиршество, разбира се – додаде Тамос, след като баронът не отговори.
В очите му, за пръв път от седмица, се появи блясък. Той се забавляваше.
– И музика – додаде Джейсън. – Самият аз ще изнеса представление – намигна той – и ще ви подскажа кои са най-добрите за ухажване дами.
Гаред преглътна.
– Ами ако не поискам нито една от тях?
– Тогава тя ще продължи да организира балове и да ви привиква в Анжие, докато не изберете – каза Тамос. – Уверявам ви, че може да прояви безкрайно упорство по този въпрос.
– И защо не? – попита инквизитор Хейс, поглеждайки към Гаред. – Вашето баронство се нуждае от наследник, а вие от съпруга, която да се грижи за дома ви, да се грижи наследникът ви да е образован и достоен за водач, когато се отправите към Създателя – той нарисува защита във въздуха, – след дълъг живот и множество внуци, ако Създателя пожелае.
– Той е прав, Гаред.
Лийша се обаждаше за пръв път и всички се обърнаха към нея.
Тя изгледа Гаред с изпепеляващ поглед и той се сви пред него.
– Твърде дълго си сам. Самотните хора правят глупави неща. Време е да се задомиш.
Гаред леко пребледня и кимна. Роджър беше изумен. Знаеше, че двамата имат минало, но това...
Тамос се прокашля.
– Значи, е решено. Лорд Артър ще ме замества в мое отсъствие. Решенията му трябва да бъдат подписвани от този съвет. Баронът и господарката Пейпър ще назначат свои представители, които да говорят от тяхно име.
– Дарси Кътър – каза Лийша.
Дарси я погледна умоляващо.
– Господарката Джизел не е ли по-добър...
– Дарси Кътър – повтори Лийша с тон, нетърпящ възражения.
– Да, господарке.
Дарси кимна, но широките ѝ рамене леко увиснаха.
– Дъг и Мерем Бъчър – каза Гаред.
– Това са двама... – започна капитан Гамон.
– Те вървят в комплект – прекъсна го Гаред. – Освен барон съм още и генерал. Трябва да избера двама.
Тамос огледа стаята и веднага разгада настроенията. Артър и Гамон не бяха добре посрещани в Хралупата.
– Баронът е прав.
Артър се намръщи.
– Кой от двамата ще бъде генерал и кой барон?
Гаред сви рамене.
– Вие изберете.
Щом графът ги освободи, Роджър веднага скочи от стола си; не искаше да прекарва и секунда повече от необходимото в присъствието на Джейсън. Беше се засилил към вратата, когато го настигна гласът на Лийша.
– Ще обядваш ли с мен, Роджър?
Той се спря, пое си дъх, обърна се с широка усмивка, залепена на лицето му, и се поклони по най-изискания възможен начин.
– Разбира се, господарке.
Той подаде ръката си и тя я пое, но отказа да ускори крачка, колкото и да я подтикваше.
Двамата се качиха в каретата на Лийша, а Уонда се настани до кочияша и ги остави насаме. Навън бе студено, зимата наближаваше с всеки изминал ден, но вътре в каретата беше топло. И въпреки това той потрепери.
„Тя знае“, помисли си Роджър, когато Лийша го погледна. Винаги бе знаела повече, отколкото трябва почти за всичко; догадките ѝ за разни неща, които човек би предпочел да скрие, бяха почти толкова точни, колкото и заровете на Аманвах. Винаги се бе чудила какво ли го бе вкарало в лазарета ѝ и го бе накарало да избяга от Анжие веднага щом костите му бяха зараснали. Вероятно беше съзряла омразата в погледа му и най-после беше свързала всички нишки. Всеки момент щеше да го попита и може би вече бе дошъл моментът да ѝ разкаже цялата история. Никой не го заслужаваше повече от Лийша Пейпър, която бе закърпила потрошеното му тяло.