Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
– Значи, просто ще оставиш да му се размине? – попита Лийша. – Това не ти е присъщо, Роджър.
– Нищо няма да оставя – отвърна Роджър. – Просто искам да кажа, че в този случай Тамос не ни е съюзник. – Той се подсмихна. – Някога си представях, че мога да накарам Арлен да го метне от някоя скала. Такова нещо може лесно да ти се размине, когато всички те смятат за Избавителя.
– Убийството никога не е отговор – каза Лийша.
Роджър завъртя очи.
– Във всеки случай тайната се пази добре засега. Докато си траем, Златния тон няма да се притеснява, че може да предприемем нещо. Направим ли някакъв ход, той ще го парира.
– Ако наистина е толкова недосегаем, защо се притеснява? – попита Лийша.
– Не се страхува, че ще бъде наказан – отвърна Роджър. – Но дори той не иска да се изпречва на пътя на Гилдията на жонгльорите и ръководителя Чолс. Чолс ме видя да удрям Джейсън и чу заплахите му. Единствено неговата дума ще се чуе.
Лийша въздъхна.
– Това ще бъде едно интересно пътуване.
– Меко казано. – Роджър измъкна вярната си манерка и я разклати. Не беше останала и капка. – У вас имаш ли нещо по-силно от чай?
Глава 18. Шепотът на нощта
333 СЗ зима
Пликът беше от фина хартия, залепен с восък и запечатан с кръста на Арейн, но бележката имаше изненадващо официален тон, макар и написана лично от херцогинята майка. Докато я четеше, Лийша почти чуваше гласа на възрастната жена:
Л.
Проблемът, който обсъдихме при последното ти посещение, остава. Случилото се в Лактън прави разрешаването му още по-спешно. Кралската билкарка не се е отказала. Имаме нужда от твоето мнение.
Нали знаеш, че селяните не те наричат вече само чародейка? Лийша Пейпър, новата графиня на Хралупата. Името ти се уголемява. Още нещо, което да обсъдим, докато си при нас.
А.
Уголемява. Думата тежеше като камък и притискаше хартията към масата. Арейн знаеше за бебето. Но какво знаеше? Какво ѝ беше казал Тамос?
Ала тонът на писмото беше ясен. Тамос и останалите щяха да останат за кратко в Анжие, но Лийша нямаше да се прибере скоро. Не и ако трябваше да осигури наследник на трона, преди красиянците да намерят начин да нанесат директен удар върху Лактън.
Завладееха ли езерния град, вече нищо нямаше да им пречи да насочат вниманието си на север. Но Юкор от Мливари, спокоен в своите планини, нямаше да обедини силите си с Анжие, докато смяташе, че може да използва заплахата, за да разреши собствените си проблеми.
Лийша подаде безмълвно листа на Джизел, която го прочете намръщено и поклати глава.
– Не можеш да отидеш. Те ще те задържат под ключ в двореца, докато не се роди детето.
– Не виждам какъв избор имам – отвърна Лийша.
– Твърде болна си, за да пътуваш – каза Джизел.
– Припаднах от изтощение и стрес преди седмица. Не съм инвалид.
Джизел сви рамене.
– Аз съм твоята билкарка и твърдя иначе. Изправи мен на твое място. И аз съм се обучавала при Бруна. Всичко, което можеш да направиш за херцога, мога да го направя и аз.
Лийша поклати глава.
– Тук не става дума само за умения, а за достъп. Райнбек дори няма да признае, че има проблем. Арейн се нуждае от някой, когото да може да скрие от погледите на другите в двореца. Ако се наложи да оперирам, кралската билкарка и някой определен член от семейството ще са единствените, на които ще позволят да използват нож върху херцога.
Предпочете да премълчи, че Джизел се беше допитвала много по-често до нея за разни усложнения при бременност, отколкото обратното.
Джизел повдигна вежди.
– Ще извадиш късмет, ако графът те запази като своя кралска билкарка, предвид обстоятелствата.
Лийша кимна и се ухапа от вътрешната страна на бузата, за да потисне чувствата, които възбудиха тези думи.
– Да, но Арейн може да не знае, че детето не е негово. Във всеки случай ще се постарае да запази тайната, докато не получи каквото иска от мен.
„Или поне така се надявам.“
– Съжалявам, Стела – каза Лийша. – Самият херцог ми нареди да замина за Анжие.
– Но, господарке, рисунките ще избледнеят само след няколко дни.