Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Болна ли беше? Лийша бе може би най-могъщата лечителка в Теса, но носеше по-голям товар на раменете си дори от Роджър, а и почти не си даваше почивка. Тя му се усмихна слабо и той ѝ отвърна с широка, макар и напълно неискрена усмивка.
Седящият до него Гаред изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да излезе от кожата си. Никога нямаше да позволи нещо да се случи на Роджър, но едрият дървар имаше навика да чупи нещата, които искаше да поправи.
До барона се бяха подредили Ърни Пейпър и Смит, които разговаряха тихо, допрели глави. Едва ли бяха наясно каква е причината за напрежението в стаята, но можеха да се досетят, че пратеникът на херцога не е дошъл на гости.
Хари Ролър докосна ръката на Роджър. Старият жонгльор познаваше историята му с Джейсън по-добре от всички присъстващи, но си беше сложил маската и дори Роджър не можеше да разгадае истинските му мисли.
– Тоя няма да започне да създава проблеми, освен ако ти не започнеш пръв.
Школуваният глас на Хари се чуваше само от тях двамата.
– Мислиш, че си е заситил жаждата за кръв и сега всичко ще бъде наред? – попита Роджър.
– Естествено, че не – отвърна Хари. – Второгласния никога не забравя обидите.
Второгласния. Така останалите жонгльори наричаха Джейсън Златния тон по времето, когато Арик Сладкогласния беше вестоносец на херцога. Говореше се, че има повече покровители заради връзките на чичо си Джансън, отколкото заради златото в гласа си.
Но никой не смееше да нарече Джейсън „Второгласния“ в лицето, освен ако не беше готов за бой. Чичото на Джейсън беше добър не само в сметките. Майстор Джейкъб не беше първият – или последният – чието убийство Джейсън бе извършил безнаказано.
Хари като че ли прочете мислите му.
– Вече не си някой второкласен уличен изпълнител, Роджър. Ако ти се случи нещо, всяко копие в Хралупата ще се вдигне, за да въздаде правосъдие.
– Светъл ден за правосъдието – отвърна Роджър, – но аз просто ще си бъда мъртъв.
В този момент Артър и Гамон скочиха на крака, последвани бързо от останалите съветници, и в стаята влязоха граф Тамос и Джейсън Златния тон.
Златния тон излъчваше все същата мазна арогантност, която си спомняше Роджър, но работата за трона очевидно му понасяше добре. Последния път, когато го беше видял, Джейсън беше по-слаб.
Роджър запази жонгльорската маска на лицето си, с ококорени очи и залепена усмивка, но вътрешно се чувстваше така, сякаш всеки момент щеше да повърне. Усещаше тежестта на ножовете в калъфките, привързани към ръцете му. До вратата пазеха Дървени войници, но нито те, нито който и да е друг от офицерите край масата можеше да се движи по-бързо, отколкото можеше да хвърля Роджър.
Но после какво?
„Идиот, последвай собствения си съвет – смъмри се той. – Може би заслужаваш да усетиш вкуса на отмъщението и да загинеш бързо от ръцете на Дървените войници, но какво ще се случи с Аманвах и Сиквах, ако убиеш пратеника на херцога?“
Райнбек сигурно щеше да сметне, че загубата на Златния тон си заслужава, ако това му послужи като извинение да плени двете красиянки и да ги задържи като заложници.
Затова той остана на мястото си и не направи нищо, макар ядронът в гърдите му да забиваше ноктите си и да пищеше, заплашвайки да го разкъса на парчета.
Джейсън плъзна поглед по събралите се, докато Артър го представяше. Очите му се спряха за миг върху Роджър и устните му се разтеглиха в учтива усмивка.
Роджър копнееше да я изреже от лицето му, но вместо това му се усмихна в отговор.
Когато представянето приключи, Джейсън изнесе цяло представление, докато отваряше украсената кутия, в която носеше свитъка, и разчупваше кралския печат. После разгъна хартията и гласът му изпълни стаята.
– Бръшляненият трон приветства провинция Хралупата в тази година на нашия Създател, 333-та след Завръщането – започна той. – Негова Светлост, херцог Райнбек Трети, пазител на горската крепост, носител на дървената корона и Господар на цял Анжие, изпраща поздравленията си на своя брат и на всички водачи и хора от провинция Хралупата, за успешното завръщане на генерал Гаред и кралската билкарка Лийша от красиянските земи и за успешната отбрана на Хралупата при най-страховитото нападение на демони от векове насам.
Но след всичките промени и новините от Лактън все още има много за вършене. Негова Светлост настоява за незабавна аудиенция с граф Тамос и барон Гаред, както и с господарката Лийша, Роджър Полухват и красиянската принцеса Аманвах.
При тези думи ядронът в стомаха на Роджър престана да се бунтува. Джейсън Златния тон беше просто една второстепенна сюжетна линия в разгръщащата се драма. Както и самият Роджър. Всички те щяха да отидат в Анжие – как можеха да откажат? – но Аманвах нямаше да се върне. Тя и Роджър вероятно щяха да останат там, докато умрат, или докато красиянската армия срине градските стени.