Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Странноприемницата беше опразнена, в очакване на кралския керван, но графът вечеря в стаята си. Лийша не беше поканена да се присъедини към него, което породи много слухове.
Джейсън също липсваше в салона, макар че това не изненада никого. Той като че ли предпочиташе да избягва Роджър така, както Роджър избягваше него.
Аманвах също предпочиташе да се оттегли, но Роджър не ѝ позволи; той покани Лийша, Гаред и Уонда да се присъединят към тях в салона. Бързо научаваше красиянските закони, когато му отърваше – неговата дживах не можеше да отхвърли веднъж отправена покана. Сиквах обсеби кухнята, наплаши прислугата и накара дал’тингите от ескорта на Аманвах да сервират на масата им. Да не дава Създателят някоя кръчмарка да обидеше Нейна Светлост, като се поклонеше неправилно.
Джизел и Вика се настаниха на друга маса заедно с няколко от ученичките и всички бяха повече от доволни да бъдат обслужвани от хралупари. Колив стоеше до стената и наблюдаваше всички, неподвижен като пън. Роджър никога не го беше виждал да се храни.
– Разкажи ни за херцог Райнбек, съпруже – каза Аманвах, преди да им поднесат следващото ястие. – Ти го познаваш, нали?
– Да, малко – отвърна Роджър. – От времето, когато майстор Арик беше кралски вестител. Научих се да чета в дворцовата библиотека.
– Сигурно е било чудесно – въздъхна завистливо Лийша.
Роджър сви рамене.
– За теб вероятно, да. Аз лично чаках с нетърпение да се върна към свиренето. Но господарката Джеса настояваше да науча буквите и дори Арик се съгласи с нея.
– Господарката Джеса е била кралска билкарка? – попита Лийша.
– Не точно – отвърна Роджър.
Лийша присви очи.
– Плевичарка.
Роджър кимна.
– Какво е плевичарка? – попита Аманвах.
– Ще си допаднете. – Лийша се справи страхотно, добавяйки капка отрова в тона си. Наистина ѝ идваше отвътре. – Плевичарката е кралска отровителка.
Аманвах кимна.
– Висша чест за доверена служителка.
– Няма никаква чест в отровата – отвърна Лийша.
– Доста по-сложно е от това – отсече Роджър. После погледна Лийша в очите. – И няма да стоя и да те слушам как говориш за господарката Джеса по този начин. За мен тя беше най-близкото нещо до майка, след като моята умря. Създателят знае колко пъти съм си прехапвал езика заради Илона.
Лийша изсумтя.
– Вярното си е вярно.
– Виждал съм херцога из двореца – продължи Роджър, – обикновено отиваше или се връщаше от кралския бордей. С братята му имаха собствен тунел дотам, за да ходят незабелязани.
– Естествено, че са имали.
Лийша започна да реже стръвно месото в чинията си, сякаш ампутираше крайник.
– Това го има и в Красия – каза Аманвах. – Мъжете с власт трябва да имат много деца.
– Създателю, никакъв шанс – рече Роджър. – Всичките момичета на Джеса пиеха чай от пом. Не може кралските копелета да тичат из целия град.
Лийша го изгледа отровно и Роджър се задави.
– Те... – Аманвах се поколеба, както правеше, когато търсеше подходящата дума на тесански. – Тези дживах сен пият билки, за да не могат да имат деца?
– Отвратително – каза Сиквах. – Що за жена би направила от себе си кха’тинга?
– Те не са дживах сен – каза Лийша на Аманвах. – Те са хейсах.
Аманвах и Сиквах сближиха глави и си зашепнаха бързо на красиянски. Красиянската дума не беше позната на Роджър, но той лесно можеше да се досети за значението ѝ. С всяка секунда този разговор ставаше все по-смущаващ.
Аманвах се изпъна, изпълнена с достойнство.
– Няма да обсъждаме такива въпроси, докато разчупваме хляба в името на Еверам.
Роджър бързо се поклони.
– Права си, разбира се, дживах ка.
– Разкажи ми повече за клана на Райнбек – рече Аманвах. – Каква е кръвната им връзка с Каджи?
– Няма такава – отвърна Роджър.
– Тогава с някогашния крал на твоята Теса – махна нетърпеливо с ръка Аманвах. – Според нашите учени кръвната линия на краля трябва да тръгва от северните наследници на Избавителя, за да бъде законна.
– Може би – каза Роджър, – макар че не бих говорил такива неща в съда. В рода на Райнбек няма кой знае колко кралска кръв.
– Нима? – попита Лийша.
– Глупости – обади се Уонда. – Ако херцогиня Арейн не е с кралска кръв, значи, никой не е.