Смърт заради смъртта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #5
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-924-X
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Смърт заради смъртта». Краткое содержание книги:
По този начин за осиновяването на детето в Москва знаеха единствено съпрузите Красникови. Хората от Саратов, които знаеха за смъртта на Вера Борисовна Боброва, не знаеха какво ще бъде само след три месеца фамилното име на малкия Димочка, а онези, които знаеха, че Дима Бобров е станал Дима Красников, нямаха и представа, че истинската му майка е починала.
Докато обмисляше тази информация, Константин Михайлович Олшански се чувстваше неуютно. Вярно, би могъл да проследи съдбата на Дима Красников от момента на раждането му до днес, но за целта трябваше да бъде служител на правоохранителните органи и да има достъп до всякакви архивни документи, да задава въпроси на много хора, които преди това трябва да намери, защото през изминалите петнайсет години почти никой от работилите през 1979 година не беше на същото място. Кой се пенсионирал, кой умрял, кой заминал за друг град… И после, нали трябваше да намери въпросните Красникови. Каква полза, че някой си дърдорко от Саратов днес може да каже: „През 1979 година аз оформих смяната на фамилното име на момчето Бобров, който стана Красников. И със сигурност знам, че макар за негова майка да се води Олга Боброва, тя не му е родна майка.“ Тогава Красникова е била регистрирана в Курск, от Курск е заминала за Москва и след тези петнайсет години живее в друг апартамент, а не в онзи, в който е донесла още бебето Дима, и работи в друго училище, а не в онова, в което е работила след завръщането си. Безспорно Красникови могат да бъдат намерени, но това пак е по силите само на един служител на милицията или на прокуратурата. Обикновен гражданин не може да го направи.
„Какво следва от всичко това?“ Този въпрос си зададе Константин Михайлович, докато седеше зад бюрото си в своя служебен кабинет над разтворената папка с материалите за Красникови и за Леонид Ликов. Вариантите бяха само два: или Красникови все пак са се изтървали пред някого, или в случая играе роля служител на милицията или прокуратурата, който е изровил историята на Боброви и кой знае защо, я е споделил с някого. Да, но с кого? С Ликов? Тогава Ликов лъже и го прикрива, като прехвърля вината върху Галактионов. Или онзи е споделил с Галактионов? Тогава излиза, че Ликов не лъже, а някой от познатите на Галактионов е нечистоплътен представител на правоохранителната система, но кой знае защо, нито един от почти осемдесетте свидетели не е споменал за такъв човек. Излиза, че дори да е имал подобен познат, Галактионов внимателно е криел това си познанство, не е посветил никого в тази своя тайна. Интересно, защо ли? И как се е запознал с този човек?
А ако Ликов все пак лъже, значи такова познанство има той. Но Леонид Ликов работи в автосервиз и да проверяваш контактите му е все едно да навлезеш в тресавище — за целта трябва да се освободят от работа половината детективи от „Петровка“ и половината следователи от градската прокуратура. Но, разбира се, тези контакти трябва да се проверят, няма как.
Колкото до Саратов, Олга Красникова не си е спомнила нито едно от имената на хората, които са били посветени преди петнайсет години в истината за онези събития. Тъй че те ще трябва да бъдат издирени и проверени „за бъбривост“ от милицията. Докато попълваше добросъвестно многобройните бланки на разнообразните искания, дълбоко в душата си Константин Михайлович Олшански беше сигурен, че го прави нахалост. Но от него искаха образцово изпипано дело, а в едно образцово изпипано дело за разгласяване на тайна на осиновяване непременно трябва да фигурират сведения за всички хора, посветени в тази тайна. И неговите искания по въпроса трябва да бъдат образцови.
Той рязко отвори вратата и влезе в едно от помещенията на лабораторията. Човекът зад компютъра се извърна и приветливо му кимна.
— Добър ден.
— Добър ден — бодро отвърна той. — Как е? Кога ще представиш дисертацията си пред съвета?
— За този, който наближава, няма да мога, а следващият е на първи март, искам да успея за него.
— А защо няма да успееш за този?
— Ами закъсах я с преписването. Машинописката се разболя, но обеща до десет дена да препише целия текст, включително и автореферата. Ако изпълни обещанието си, имаме десет дена, плюс един за проверка за печатни грешки и на формулите, плюс още един за поправки, а всичко трябва да се предаде на научния секретар най-малко една седмица преди съвета. Общо двайсет дена. А този, който наближава, е след две седмици.