Смърт заради смъртта

Понякога имаше чувството, че и самият Олшански я отбягва. Всъщност той пръв беше забелязал, че с приятеля му става нещо, защото Настя се включи в работата по делото много по-късно. Значи и той имаше вина. А може би най-прав беше Юра Коротков — защо трябва да се тормози, щом тук изобщо никой не е виновен?

Във всеки случай Настя по никой начин не искаше да изостря отношенията си със следователя Олшански. Трябваше да контактува с него колкото може по-малко и колкото може по-добре да изпълнява задачите, получени от него. Още повече че знае ли човек — възможно бе историята с осиновяването да хвърли някаква светлина върху убийството на Галактионов.

Тя напъха в голям спортен сак многобройните папки и бележници и се обади на Льоша, че тръгва.

Когато слезе от автобуса близо до вкъщи, изненадана видя на спирката Чистяков.

— Какво правиш тук? — попита тя и с облекчение му подаде тежкия сак.

След едно лошо падане при всяко вдигане на тежест гърбът непоносимо я болеше. Впрочем той я болеше почти постоянно, но макар и дразнеща, болката се търпеше, позволеше ли си обаче да носи тежести, след това Настя се тръшваше на пода и тихо умираше — не можеше нито да седне, нито да стане, нито да се обърне по корем без чужда помощ.

— Посрещам те. Трябва да обсъдим нещо с тебе.

— Какво, толкова ли е спешно? Не можа ли да почакаш десет минути, докато се прибера?

— Не можах.

Льоша здраво я хвана под ръка и бавно я поведе към къщи, внимателно заобикаляйки дълбоките кални локви и хлъзгавите неравности.