Целувката на змията [bg]

Глава шеста

Всичко е в главата ми

Джоана не можеше да повярва. Или Грациела беше полудяла, или тя самата. Гили беше кацнал на един стол, докато господарката му трескаво се движеше из стаята и подреждаше нещата по местата им. Джоана беше намерила мебелите в кабинета си разместени: бюрото й не гледаше към океана, а към камуфлажнозелената стена, точно под картина със селски пейзаж, като в лоша шега. Кушетката беше на мястото на бюрото, сякаш двама влюбени са стояли на нея и са гледали към Атлантика, след което са си направили шегата с разместването.

Беше дълъг ден и тя нямаше търпение да си отпочине — да почете, да побродира. Пренареждането на мебели й доставяше удоволствие, но само ако идеята беше нейна. А стаята й харесваше така, както си беше преди.

Книгите по полиците също бяха разместени и не бяха подредени по азбучен ред — „Същност на вълшебството“ беше най-отпред, а „Абракадабра“ — най-отзад. Джоана винаги можеше да открие конкретна древна и много рядка книга със заклинания заради найлоновата подвързия, която предпазваше износената й кожена корица, избледнелите златисти букви и пожълтелите страници.

Сега не можеше да намери точно нея. Щеше да й се наложи да ползва магия, за да я намери. Държеше магическата си пръчица в тайно отделение в чекмеджето на бюрото си, но когато го отвори, нея я нямаше. Последната странност беше тревожеща. Претърси целия кабинет, за да я намери.

— Къде е, Гили? — попита тя, но гарванът наведе глава, почеса с човка гръдния си кош и не отговори. И това също бе обезпокоително.

— Предавам се — обяви Джоана. Имаше нужда от почивка след така стеклите се събития и отиде към кухнята. Сутринта опече няколко малки пая за Тайлър и искаше да изяде единия от тях, особено след като беше пропуснала да хапне сладичко за десерт.

И още с влизането в кухнята, Джоана ахна. Не можеше да повярва на гледката пред себе си. Преди минути беше оставила кухнята в безупречно състояние, а сега я намираше в пълен безпорядък. Няколко нахапани малки пая бяха на плота сред трохи, а останалите на масата с наполовина празна чаша мляко. Поемаше си дълбоко въздух, за да се успокои, когато Фрея се появи от килера.

По-малката й дъщеря беше облечена с издуто кожено яке, което понечи да закопчае, но блокче шоколад и пакет ядки се изплъзнаха от него и паднаха на пода. Какво е това, по дяволите? Джоана се беше вторачила в издутините на якето. Какво още имаше под него? Пакет с макарони? Бисквити?

Двете жени гледаха падналото на земята и се спогледаха.

— О, здрасти, мамо — каза Фрея, сякаш всичко беше нормално.

— Значи ти си виновна за всичко това — каза Джоана.

— За кое всичко?