Плясъкът на крилете му [bg]

— Не го приемай толкова навътре — казваше му Мийтярд. — А ако не можеш, приемай го както можеш.

Именно по време на една такава почивка, когато Кевин Мийтярд беше оставил Громек да се позабавлява на свой ред с момичето в стаичката и пафкаше цигара, щедро излагайки възгледите си пред Кейл, събитията взеха неочакван обрат.

— Трябва да имаш правилно отношение — обясняваше Мийтярд на Кейл, който както обикновено се взираше в пустотата горе. — Трябва да се възползваш от нещата по най-добрия начин. Няма смисъл просто да лежиш и да се самосъжаляваш. Това ти е проблемът. Просто трябва да продължиш напред, като мен. Ако не можеш, значи си куц кон. Светът е гаден — но трябва да продължаваш напред като мен, схващаш ли? — Той не очакваше отговор, нито пък го получи.

— Какво искаш, Гибсън?

Той въпрос бе насочен към един мъж в края на четирийсетте, изникнал до рамото на Мийтярд. Вместо отговор, мъжът го намушка в гърдите с двайсетсантиметров нож. Мийтярд се отметна в агония на една страна, а Гибсън се помъчи да измъкне ножа, но той се счупи и острието остана в гърдите на Мийтярд. Беше евтин кухненски нож, който един от мъжете в отделението бе намерил да ръждясва в дъното на стар шкаф в кухнята. Смаян и ужасѐн, Мийтярд се строполи. Само след миг пет-шест луди се нахвърлиха отгоре му и го приковаха към пода. Междувременно Кейл се изтърколи от леглото си, настрани от битката, разтреперан и слаб като котенце след скорошното посещение на Баба Паулър и останалите му дяволи. Загледа как четирима пациенти нахълтаха в съседната стая и извлякоха оттам главен санитар Громек. Съпротивата му бе силно затруднена от омотаните около глезените му панталони, от които той се мъчеше да се освободи.

Лудите бяха решили да убият първо Громек, за да може Мийтярд ясно да разбере какво му предстои — така той щеше да вкуси в този живот частица от онова, което го очакваше до края на вечността в следващия.

Ужасът може да направи човек или слаб, или невероятно силен. Като освободи единия си крак от панталоните, Громек успя да намери достатъчно опора, за да се заклатушка през отделението, въпреки вкопчените в него мъже, и да стигне до заключената врата, крещейки за помощ. Лудият, който бе увил ръка около гърлото му, моментално я премести върху устата му и заглуши виковете достатъчно, за да може всеки минаващ наблизо да си помисли, че това е просто някой буйстващ пациент. Сякаш газейки срещу течението на бърза река, петимата се затътриха през отделението. Още двама се вкопчиха в нозете на Громек, докато накрая силата, вдъхната от ужаса, го напусна и той рухна на пода. Решени да го отдалечат от вратата и да го върнат до мястото, където другите държаха Мийтярд, те затеглиха Громек по централната пътека. В това време Кевин Мийтярд високо, но спокойно изброяваше какво ще стори с нападателите си, когато се освободи: