![Плясъкът на крилете му [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/6/1/plyaskt-na-krilete-mu-bg-download.jpg)
Плясъкът на крилете му [bg]
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-643-1
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Плясъкът на крилете му [bg]». Краткое содержание книги:
Тази книга ме грабна от първата глава и ме пусна дни по-късно, зашеметен и ухилен. Кон Игълдън
Култова класика…Дейли Експрес
— Ще ви натикам обратно в цепката на майка ви. Ще ви пикая в гърлата. Ще ви еба в ушите.
Щом домъкнаха Громек до него, мъжете надигнаха Мийтярд да седне с гръб към стената, така че да вижда добре смъртта на санитаря.
Останали без кухненския нож, лудите трябваше да преразгледат плана си. Естествено, всичко в отделението, което би могло да послужи за оръжие, бе отстранено — но макар че краката на леглата бяха грижливо завинтени към пода, пациентите бяха успели да развинтят един от тях. Докато Громек още се бореше, със сумтене и пъшкане, един от лудите го сграбчи под брадичката и дръпна главата му назад, така че двама от другите да притиснат крака от легло върху оголеното му гърло. Дълбоко от гърдите на Громек се изтръгна страшен приглушен писък, щом осъзна какво ще правят. Ужасът отново му вдъхна неестествени сили и затова, а също и заради шуртящата по лицето му пот, успя да се изплъзне от хватката на мъжа, държащ го под брадичката. Последваха още два опита, докато наблюдаващият всичко Мийтярд продължаваше да сипе заплахи за страшна мъст: „Ще ви сдъвча сливите и ще ви ги навра в гъза“. Но дори той притихна, когато шията на Громек беше извита назад и кракът на леглото бе опрян в трахеята му. От двете му страни бе коленичил по един мъж. Не стана бързо. Съпътстващите звуци не бяха от този свят — влажно давене и хрущене от смазването на дишаща плът. Кейл се беше втренчил в ръцете на Громек, които пърхаха и потръпваха във въздуха; един от пръстите му сочеше и се размахваше, като че ли гълчеше някое дете. След цяла вечност треперещите ръце се изпънаха за момент, а после изведнъж се отпуснаха на пода. Коленичилите луди продължиха да стоят така още цяла минута, после се изправиха бавно. Погледнаха към Кевин Мийтярд, който седеше прикован с гръб към стената.
Щом тръгнаха към него, Кейл им извика:
— Внимавайте. Дръжте го здраво. Не го оставяйте да се изправи на крака.
Но защо да обръщат внимание на предупрежденията на момче, което не бе правило нищо друго, освен да си лежи в леглото и да повръща по няколко пъти на ден? Те тръгнаха към Мийтярд. Шестимата луди, които го държаха, го вдигнаха на крака. Мийтярд, който знаеше, че това е единственият му шанс, се възползва от инерцията на вдигането и с цялата си грамадна сила се отърси от тях. После грабна в ръце изумения Малък Брайън и се втурна през отделението, използвайки момчето като таран. Стигна до вратата и се обърна, за да посрещне лудите, които започнаха да се промъкват в полукръг към него. Стисна момчето за гърлото и то извика от страх и болка.
— Стойте където сте, или ще му прекърша скапания врат! — После ритна с пета вратата така, че тя задрънча, сякаш някакъв великан се опитваше да се измъкне на свобода, и извика, като продължаваше да рита: — Помощ! ПОМОЩ!
Сега вече лудите се уплашиха — ако Мийтярд се измъкне, спукана им бе работата. Мислеха да кажат, че двамата са се сбили кой пръв да обладае момичето и че те самите са убили Мийтярд в опит да спасят Громек.
Но ако Мийтярд се озове на свобода, щяха да бъдат преместени в лудницата във Витлеем, където умрелите през първата година се смятаха за щастливци.
— Остави го. — Кейл си проби път през мъжете, заобиколили Мийтярд.
— Ще му прекърша врата — заплаши Мийтярд.
— Не ми пука какво ще му направиш — просто го остави.
Всеизвестната истина, която изобщо не е вярна, твърди, че всички побойници са страхливци; определено не беше вярна и в случая с Кевин Мийтярд. Той се страхуваше и имаше всички основания за това, но владееше страха си не по-зле от всеки храбрец — макар че неговият кураж не бе точно храброст. Освен това не беше и глупак, и веднага усети колко странна е тази дързост на Кейл. Кейл беше една от жертвите му, а той знаеше как се държат жертвите. Но вече за втори път тази нощ те не се държаха както би трябвало; всъщност, както се бяха държали обикновено. Поведението на Кейл бе странно.
— Можем да се измъкнем всички — излъга той.