Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Дом [bg]
Дом [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дом [bg]

Электронная книга - «Дом [bg]». Краткое содержание книги:

Майрън Болитар е щастлив. След толкова години той е преоткрил любовта в прегръдките на годеницата си и не иска нищо друго, освен да прекарва колкото може повече време в тях. Но тогава му се обажда старият му приятел Уин. От Лондон. Където току-що е убил трима души с прав бръснач. С новината, че е видял с очите си едно момче, изчезнало без следа преди десет години. Двамата нямат друг избор, освен отново да се впуснат в разследване — което скоро се превръща в истинско преследване на улики, заподозрени и следи на два континента едновременно. Но нито прагматичният ум и доброто сърце на Майрън, нито гениалните способности и неограничените възможности на Уин могат да ги подготвят за онова, което ги очаква накрая. Xарлан Коубън е роден през 1962 г. в Нюарк, Ню Джърси. Автор е на 27 романа, сред които преведените на български „Шест години“, „Остани“, „Невинният“, „Не казвай на никого“, „Няма втори шанс“, „Гората“, „Само един поглед“ и други. Всеки един от седемте последователно издадени романа — „Липсваш ми“, „Шест години“, „Остани“, „Под напрежение“, „Клопка“, „Дръж се здраво“ и „Изгубена завинаги“, е бил на първо място в най-престижната селекция на Съединените щати — класацията на бестселърите на вестник „Ню Йорк Таймс“. Романът „Не казвай на никого“ има брилянтна екранизация — едноименният филм на режисьора Гийом Кане с участието на Франсоа Клузе и Кристин Скот Томас печели множество отличия, включително 4 награди „Сезар” през 2007 година. Коубън е международно признат писател, лауреат на литературните награди за криминални книги „Едгар“, „Шеймъс“ и „Антъни“, и е първият в историята, спечелил и трите. Той е първият чуждестранен писател, който през 2009 г. получава най-престижното британско отличие за криминална литература „Бестселърна кама“. Тази награда е особено ценна поради факта, че се присъжда не от жури, а чрез директно гласуване на публиката. Коубън влиза и в списъка на 50-те най-велики криминални писатели на всички времена. На 15 март 2011 г. той получи Медала на Париж, връчен му на тържествена церемония в парижкото кметство от културния аташе Кристоф Жирар. Медалът, сред чиито носители са Джейн Фонда, Кармен Маура, Тони Морисън, Пол Остър, Чечилиа Бартоли, е френско отличие и знак на висока почит към артисти, които имат специален принос към културата на международно ниво. Майсторски изпипаните романи на Харлан Коубън често се определят от критиката като „изобретателни” (Ню Йорк Таймс), „затрогващи и мъдри” (Лос Анжелис Тайм), „превъзходни” (Чикаго Трибюн) и „задължителни четива” (Филаделфия Инкуайър). Днес американският писател има в актива си 60 милиона отпечатани книги в цял свят. Трилърите му са преведени на 43 езика и са бестселъри в десетки страни. А той продължава да живее в Ню Джърси със съпругата си, която е педиатър, и с четирите им деца.
1 ... 9 10 11 12 13 14 15 16 17 ... 119
Перейти на страницу:

След като повървя петнайсет минути, Майрън доближи телефона до ухото си.

— Нищо — каза той.

— Някой да те сваля?

— Не.

— Ох.

— Знам — каза Майрън. — Мислиш ли, че с тези панталони изглеждам дебел?

— А продължаваме да се шегуваме — каза Уин.

— Моля?

— Вярваме в безусловното равенство и се ядосваме, когато някой прояви каквито и да било предразсъдъци — каза Уин.

— А въпреки това продължаваме да се шегуваме — довърши вместо него Майрън.

— Точно.

Точно тогава Майрън забеляза нещо, което го накара да замълчи.

— Задръж за секунда — каза Майрън.

— Слушам те.

— Когато описа, ъъ, вчерашната случка, ти спомена за други двама, излезли да поработят на улицата.

— Съвсем вярно.

— Каза, че единият бил с обръсната глава и носел нашийник.

— Отново съвсем вярно.

Майрън отмести телефона така, че камерата да сочи към един младеж в кожени одежди, който стоеше до езерцето.

— Е?

— Той е — каза Уин.

Майрън пъхна телефона обратно в джоба си и прекоси алеята. Кожения беше пъхнал ръце толкова надълбоко в джобовете си, че изглеждаше, сякаш търси нещо, което страшно много го е ядосало. Раменете му бяха прегърбени. Имаше татуировка на врата — Майрън не можеше да види точно каква — и дърпаше от цигарата си така, сякаш искаше да я довърши наведнъж.

— Хей — каза Майрън.

Искаше да привлече вниманието му, но и внимаваше гласът му да не изплаши… момчето? Мъжа? Младежа? Хлапето?

Кожения се завъртя към Майрън, като даваше всичко от себе си да изглежда страховито. Зад пресилената напереност обикновено се крие определена боязън. Майрън я долови и при него. Обикновено се срещаше при хора, които първо са били пребивани твърде много пъти, откъдето идва въпросната боязън, а след това са разбрали по трудния начин, че ако се покажеш слаб, побоят ще е още по-ужасен, откъдето идва и пресилената напереност. Пораженията — които в неговия случай бяха тежки — сякаш се излъчваха на талази от това момче.

— Имаш ли огънче? — попита той.

Майрън щеше да отговори, че не пуши и не носи в себе си запалка, но може би този конкретен въпрос беше някакъв код, затова се приближи.

— Може ли да поговорим за секунда? — попита Майрън.

Погледът на Кожения се стрелна наоколо като птичка, която скача от клон на клон.

— Знам едно местенце.

Майрън не отговори. Замисли се за живота на момчето — за това как е започнал, по кой ли път е поел и кога ли нещата са се объркали. Дали е пропадал бавно — заради тормоз в детството му или нещо подобно? Дали момчето е избягало от къщи? Има ли си майка или баща? Дали са го били, или му е било скучно, или причината са наркотици? Дали е затъвал малко по малко, или е стигнал до дъното изведнъж — рязко, с писък, с един-единствен помитащ удар?

— Е? — каза хлапето.

Майрън огледа това хилаво хлапе с бледите му, тънки като вейки ръце и нос, разбиван не един или два пъти, с обиците по ушите, очната линия и този проклет нашийник, и се замисли за Патрик и Рийс — двете момчета, израснали в лоното на охолния живот и изтръгнати оттам без предупреждение.

Дали сега приличаха на това момче?

— Хайде — каза Майрън, като се опитваше да не звучи твърде печално, — готов съм.

— Върви след мен.

Кожения тръгна нагоре по хълма, към пътечката между двете езерца. Майрън не беше сигурен дали трябва да избърза и да върви рамо до рамо с момчето — предполагаше, че е някъде между осемнайсет и двайсетгодишен, така че можеше да го нарича така, — или да продължи да ходи зад него. Младежът вървеше стремглаво напред, затова Майрън реши да го следва зад гърба му.

Все още не му беше поискал пари. Това донякъде притесняваше Майрън, така че държеше всичко наоколо под око. Вървяха все така нагоре, към по-гъстите храсти. Наоколо вече имаше по-малко мъже. Майрън насочи вниманието си към Кожения. Когато минаха покрай някакъв мъж, обут с камуфлажни панталони, Майрън видя как двамата си кимнаха, почти незабележимо.

Опа.

Майрън искаше по някакъв начин да предупреди Уин.

— Кой е този? — попита Майрън.

— Ъ?

— Мъжа, на когото кимна току-що. Мъжът с камуфлажните панталони.

— Не знам за какво говориш — каза момчето.

1 ... 9 10 11 12 13 14 15 16 17 ... 119
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)