Тъжният клоун
- Автор: Ангелов Илия
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тъжният клоун». Краткое содержание книги:
Парцалев се записва във курс за артистично майсторство и мизансцен при големия ни режисьор Боян Дановски. Той си спомняше с особено чувство за него:
— Дановски имаше огромно влияние за моето изграждане като актьор. Той наблягаше на това къде един актьор да си поставя ръцете, как да ходи, да говори и още в много, много други детайли. Дановски ми помогна много тогава.
По друг повод Парцалев ми разказа, че Дановски рядко правел комплименти и реверанси към своите студенти.
— При него нещата бяха направо резки. Той ти казваше веднага ставаш ли за актьор или не. В противен случай не си губеше времето. Той обикновено даваше по 5 стотинки на студентите, от които е доволен след изиграните етюди. При едно от моите участия, в края, той дойде и ми даде 20 стотинки.
И ето я постановката на Ярослав Дитъл „Свинските опашчици“, с режисьор. Методи Андонов. Годината е 1962 година, а Парцалев е в ролята на Нуц. Актьорът играе с цялата си душа. Тодор Живков е канен на представлението. Одобрението на Първия предопределя нещата. Десет дни след спектакъла Парцалев става заслужил артист по предложение на тогавашния Комитет за изкуство и култура.
Успоредно с театралните постановки, концертните изяви на Парцалев продължават. Багаров е този, който пише сценариите, а Парцалев със своето чувство за оригиналност, подсилва комичния елемент на сценките. Примерите са много, но аз помня един техен концерт с участието на Леа Иванова през лятото на 1963 година в Слънчев бряг. Леа Иванова току-що е излязла от трудов лагер в Белене. Парцалев и Багаров имаха един скеч, в който Парцалев е началник, а Багаров — подчинен, който отива в командировка в чужбина. Леа Иванова трябваше да играе секретарка на Парцалев, а във втората част да изпълни свои песни. След като прочете сценария, тя отказа ролята, защото бе наплашена. Този текст открих случайно, както и много други, които пазя от архива на Парцалев. Той често казваше: „Бате, най-лесно е нещо да хвърлиш.“ И действително, актьорът пазеше сценарии, които бяха част от театралния му архив.
Сред многобройните постановки, в които Парцалев е участвал, още се помнят ролята на Горен в „Главата на другите“ от Марсел Еме, постановчик Гриша Островски (1960 г.), делегат от „Бала на манекените“ от братя Ясенски (1961 г.), добрият съсед в „Когато розите танцуват“ от Валери Петров (1962 г.). За касов ефект през 1963 г. на Парцалев отново му дават централна роля в „Михал Мишкоед“ от Сава Доброплодни, с режисьор Методи Андонов. Постановката е блестяща и се играе в препълнена зала през цялата година. Литературните критици и журналистите не пестят похвалите си за Парцалев. Следват нови роли в „Четвъртият прешлен“ от М. Ларни, режисьор Гриша Островски и „Червен смях“ по произведения на пролетарски поети и писатели.
Не бих искал да изброявам всичките роли на Парцалев през 60-те години, но на него любими постановки му бяха „Смъртта на Тарелкин“, „Ревизор“, „Щръклица“ и „Големанов“. Ролите на Михал Мишкоед и тази в „Големанов“ бяха неговия най-голям успех.
Парцалев бе известен и с пословичната си любов към децата. Още когато кукления театър се намираше на ул. „Пиротска“ №117, Парцалев играеше без хонорар ролята на Чичо Панталей.
Но от 1971 до 1974 година Парцалев не получава други роли в театъра. Просто те се разпределяха по партиен критерий, а Парцалев стоеше настрана от тези неща. Той неколкократно отказваше да стане член на БКП. През 1974 година му бяха дали една малка, второстепенна роля в спектакъла „Кораб с розови платна“. Едва година по-късно настъпи промяна. Лично Йордан Радичков, който бе и автор на сатирата „Януари“, го покани да играе Исус. Със участието си в постановките „Състезанието“ и „Енергични хора“ Парцалев отново демонстрира своя талант и артистичен замах.
Последните му театрални изяви бяха през 1985–86 г.
Някои сигурно все още го помнят в постановките „Ако откраднеш крак, щастлив ще бъдеш в любовта“ по Дарио фо, режисьор Крикор Азарян и „Обичате ли човешко?“ на Мирон Иванов. Оттогава до неговата смърт през 1989 година, Парцалев не получи нова роля в театъра. Това го огорчи твърде много и може би доведе до по-бързото развитие на болестта му.
ПАРЦАЛЕВ В КИНОТО
Парцалев не обичаше пред него да се говори за смърт, гробища, болести и отказване на цигарите. Той имаше и страх от бързото шофиране, особено след катастрофата през 1963 година, при която загина Багаров.