Окото на Бога (Песни от космическите друми — 2)
- Автор: Павлова Елена
- Серия: Песни от космическите друми #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на Бога (Песни от космическите друми — 2)». Краткое содержание книги:
Кръчмата се нарича „Веселата чашка“, но вътре не гъмжи от весели клиенти — всъщност няма никакви. Барманът скучае зад тезгяха.
Поръчваш си един „Звезден прах“.
— А, — лениво отвръща барманът, — ти не си местен, нали? Виж, сервираме само „Влачена“!
Има предвид „Влачена за косите“.
— „Влачена“ да е! — съгласяваш се ти.
Барманът изглежда разговорлив — би могъл да го поразпиташ за капитан Морган (115) или пък да му предложиш малко пари за информация от този тип (180).
61
Усмихваш се:
— Наричат ме Харди!
— Е, Харди, кое да е първо — пиенето или поезията?
— Ясно е, пиенето!
До поезия, впрочем, така и не стигате. Сонгбърд се напива здраво, а и коктейлите в „Пая“ са добри, така че след няколко часа се прибираш на кораба олекнал с 200 звездички и с доста замаяна глава.
Премини на 54.
62
Хепи изглежда изключително доволен, че се връщате на „Флипер“.
— Имат много приятна компютърна мозъчка! — обяснява той и изобщо не схваща защо се пукаш от смях.
Скачването минава без проблеми. Както и предишния път, Дансе те посреща в шлюза.
— Идваш да се забавляваме ли? — пита тя насмешливо.
— Не точно! Виж, трябва да говоря с капитан Куин!
— Някави проблеми с договора ли има?
— Нещо подобно! — извинително свиваш рамене.
— Изчакай, ще й съобщя!
След няколко минути Дансе се връща и кимва:
— Ела, ще те приеме!
Премини на 137.
63
Озъбваш се:
— Ти не си ли учил добри маниери бе, тъпанар?
Резултатът е разгорещено сбиване, в което успяваш да строшиш главата на един от противниците ти, но в крайна сметка със звездната линейка те откарват на Дуел, където е най-близката болница. Да речем година и половина прекарваш на легло, докато докторите криво-ляво те закърпят… което ти струва остатъка от парите ти и се налага да продадеш кораба.
Намираш си работа като пилот на яхти за развлечение и прекарваш целия си живот, развозвайки богати и капризни туристи.
Ако не искаш приключението ти да завърши по подобен безславен начин, най-добре се върни на 22 и опитай пак!
64
Името на съзвездието те наелектризира. Явно него е имал предвид капитан Морган, чумата да го тръшне с неговите диви тайни!
Сърдечно разтърсваш ръката на Фенс:
— Много ти благодаря, страшно добра работа ми свърши! Откъде да си повикам такси?
— Ама…
Докато той отвори уста да ти възрази, роботизираното такси М-213 се появява отнякъде, ти скачаш вътре и нареждаш:
— Карай към звездното летище!
След не повече от половин час вече си на борда на „Хидрата“.
— Много се забави! — недоволно измърморва Хепи.
— Затова пък намерих каквото ни трябваше — отвръщаш ти. — Включи обзорния екран! Изглед към небето!
— Както кажеш!
Тъй като в небето на Добро утро няма кой знае колко звезди, лесно успяваш да откриеш Зъба на дракона.
— Сега, — обясняваш на Хепи, — ще трябва да откриеш кои от тези, хм, обекти са планети и кои — звезда.
— Няма проблем! Това най-долу, което трябва да е върха на зъба!
— Чудесно! Това и търсим! Сравни го с картата!
Хепи замълчава за няколко секунди, после одобрително заявява:
— Идентифицирах звездата в стандартната галактическа карта — казва се Скарлати… Да, има я и на тази на капитана. Само че…
— Да?
— Ами в стандартната е отбелязано, че край тази звезда няма планети и…
Ама че проблем!
Запиши си, че K9 е звездата Скарлати, а плаващата й кодировка е 155.
Ако не си говорил с Фенс да идва с теб, тогава за Добро утро запиши код 123 и се върни на [[#t-karta|картата]] за избор на нов обект.
Ако си говорил с Фенс да отиде на „Флипер“, мини на 80.
65
Усмихваш се кисело:
— Не съм „маймун“, господине! Освен това си мисля, че имам право да седя тук…
— Айде бе! — старецът се озъбва.
— Все пак съм племенник на капитан Морган и…
— Томи, тоя прилича ли ти на капитана? — обръща се старчето към бармана.
— Хм, не особено, Сонгбърд, но…
— Значи ти си Сонгбърд? — вдигаш вежди — Авторът на онова куплетче там отвън? И си познавал капитан Морган?
— Точно тъй! Все още не знам твоето име обаче!
Премини на 86.
66
Ухилваш се:
— Ако знаех, че Земята е изпращала такива кораби, отдавна да съм се преселил тук!
— В началото „Флипер“ не е бил такъв — Дансе се засмива. — Всъщност, капитан Морган плати преустройството му!
— Та това е струвало, Господи, навярно милиарди…