Демон, юда и магьосник
- Автор: Меспи Хедер
- Серия: Трите книги #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Демон, юда и магьосник». Краткое содержание книги:
От една страна — класика в жанра — владетели и война за смяна на статуквото на надмощие и подчинение; явна и подмолна борба между жреци и светска власт; дълбоко пазени тайни, прикривани с фалшиви и лъжовни знания, митове и легенди; принцове и принцеси, любов и съперничества, вражди, предателства, гибел… И във всички събития волево или случайно участват чудати същества и по-особени хора, владеещи причудливи магически или свръхчовешки способности…
Аналогията с класиката обаче е дотук, до фона на събитията, до първия пласт на фабулата. Защото фентъзито е изключително динамично и по структура по-скоро е съпоставимо със съвременен екшън — във всяка глава се случва нещо изключително и интересно. Всяка глава е развита като самостоятелен епизод от филм — от друга интрига и с герои, различни от тези в предишната глава. Пада булото от една тайна, но се заплитат нови интриги и въображението ти така е възбудено, че няма търпение и препуска, и не може да догони, камо ли да изпревари, неудържимия полет на фантазията на автора.
Езикът е художествено богат и изключително образен. Четеш и си представяш мястото, героите, светлините и сенките, движението и покоя, красотата и грозотата, естественото и причудливото, дори звуците и миризмите… при това, без да се натъкваш на пространни описания, които ти се иска да подминеш, а в движение, докато следиш случващото се.
Тази е от книгите, които се „поглъщат на един дъх“. И когато стигнеш до края, ти се иска веднага да започнеш следващата, защото краят й е многообещаващ.
Дрямката остави съдържателя и той се размърда смутено. Размени няколко думи с новодошлия, дръпна една завеса зад бара и отвори намиращата се зад нея врата, където потъна тъмната фигура. Кръчмарят огледа едно по едно лицата на мъжете и като видя, че единственото, което ги интересува, са пълните чаши, спокойно си наля квесел, изпи го на един дъх и се провикна към клиентите:
— Хайде, стига сте пили вече, заведението се затваря.
Никой не му обърна внимание обаче, мъжете продължаваха да се надприказват. Барманът поклати глава с усмивка и отиде до масата. Сложи ръка на рамото на един от тях и продължи:
— Хайде, Кетор, вървете си. Време е да ставате. Достатъчно сте се натряскали.
Кетор, подпухнал и зачервен от алкохола, се извърна към съдържателя и залитайки, се опита да го погледне в очите. Но това му се стори прекалено трудно и вперил размътен поглед в панталона му, възмутено започна да възразява, че съвсем не се е налял достатъчно и може да продължи така още дълго.
— Хей, Кетор — съдържателят се захили, — аз съм тук горе.
Този път Кетор положи по-големи усилия и успя да го погледне в лицето. Съдържателят продължи с по-висок глас:
— Вятърът да ви отнесе, ставайте, виното свърши.
Прихвана Кетор под мишниците и го изправи. Отиде до вратата, отвори я широко и студеният въздух нахлу в помещението.
— Не ме карайте да ви изнасям един по един. Тръгвайте!
Хладният вятър, проникнал вътре, разбуди пияните мъже и те с недоволни възклицания се заизнизваха през вратата. Само Кетор продължаваше да стои там, където го бе изправил барманът. Пристъпяше, залитайки, от крак на крак, подпираше се с ръка на масата, пак се пускаше и отново запристъпяше. Съдържателят тръгна към него, но преди да го достигне, още една фигура, подобна на първата, се появи на вратата. Под черния плащ този път силуетът се очертаваше по-дребен, и ако единият мъж не бе толкова пиян, а другият зает да изгони първия, сигурно щяха да се усъмнят в мъжествеността на пристигналия. Но те не обърнаха достатъчно внимание на фигурата. Тя от своя страна не се притесни от невниманието им, а спокойно влезе в помещението. Оказа се, че не е сама. Последваха я две несъмнено мъжки фигури, също така загърнати в плащовете си. Кетор залитна и се строполи върху единия от новодошлите. Опита се да се задържи прав, като се хвана за плаща, с който се бе увил тайнственият посетител, и замалко не успя да го свали от главата му. Съдържателят реагира светкавично. Сграбчи Кетор през кръста и със замах го избута до вратата:
— Казах ти да си тръгваш, Кетор.
Усетил силата на съдържателя и сериозния му глас, Кетор омекна.
— Добре, добре, тръгвам. Просто исках да изпия още една чаша.
Мъжът пусна Кетор и проследи с поглед как той, клатушкайки се и мърморейки, напуска заведението.
После кръчмарят заключи вратата и спусна пердетата.
Пръв свали качулката си Кюригин. Деница и „глиганът“ го последваха.
— Вятърът да те отнесе — ядосано се обърна към съдържателя Кюригин. — Отдавна тази дупка трябваше да е изпразнена от пиянската паплач.
— От тази паплач си изкарвам прехраната — заяде се в отговор съдържателят. — Ако не ви харесва, търсете си друго място за сбирките си.
Кюригин омекна:
— Знаеш, че съм прав, рисковано е.
— Знам — намусено отвърна мъжът, — хайде, елате. Очакват ви.
Деница прошепна на „глигана“ да остане да я чака и последва Кюригин и съдържателя зад завесата.
Кетор продължаваше да тича. Опасяваше се, че няма да стигне навреме, за да предупреди жреца за сбирката на боломитите. Умората го победи и той се спря да поеме въздух. Походи известно време и пак се затича към вътрешната стена, която вече се виждаше, окъпана от бялата светлина. Достигнал най-накрая един от входовете на стената, той почука на вратата и зачака появата на пазача на малкото прозорче.
— Кой е?
Кетор се повдигна на пръсти и прошепна нещо, което накара пазача да му отвори бързо вратата.
Когато се намери в пределите на двореца, Кетор продължи да тича. Знаеше къде отива, бе запомнил местонахождението на каменната постройка. Въпреки тъмнината не се заблуди и бързо я намери. Отмина храма и продължи вдясно, към жилището на жреца. Потропа припряно на вратата и не след дълго Батбал му отвори. Помещението, в което жрецът покани Кетор, бе просторно, но празно, с изключение на един куп големи кръгли възглавници в средата му. Вътре горяха стотици свещи, а във въздуха плуваше само едно кълбо светлина. Батбал седна върху възглавниците и погледна Кетор.