Демон, юда и магьосник
- Автор: Меспи Хедер
- Серия: Трите книги #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Демон, юда и магьосник». Краткое содержание книги:
От една страна — класика в жанра — владетели и война за смяна на статуквото на надмощие и подчинение; явна и подмолна борба между жреци и светска власт; дълбоко пазени тайни, прикривани с фалшиви и лъжовни знания, митове и легенди; принцове и принцеси, любов и съперничества, вражди, предателства, гибел… И във всички събития волево или случайно участват чудати същества и по-особени хора, владеещи причудливи магически или свръхчовешки способности…
Аналогията с класиката обаче е дотук, до фона на събитията, до първия пласт на фабулата. Защото фентъзито е изключително динамично и по структура по-скоро е съпоставимо със съвременен екшън — във всяка глава се случва нещо изключително и интересно. Всяка глава е развита като самостоятелен епизод от филм — от друга интрига и с герои, различни от тези в предишната глава. Пада булото от една тайна, но се заплитат нови интриги и въображението ти така е възбудено, че няма търпение и препуска, и не може да догони, камо ли да изпревари, неудържимия полет на фантазията на автора.
Езикът е художествено богат и изключително образен. Четеш и си представяш мястото, героите, светлините и сенките, движението и покоя, красотата и грозотата, естественото и причудливото, дори звуците и миризмите… при това, без да се натъкваш на пространни описания, които ти се иска да подминеш, а в движение, докато следиш случващото се.
Тази е от книгите, които се „поглъщат на един дъх“. И когато стигнеш до края, ти се иска веднага да започнеш следващата, защото краят й е многообещаващ.
— Разбира се, не бих желал принцесата да се чувства притеснена — отговори Салистар и тънка усмивка се изписа на самодоволната му физиономия.
Деница долови иронията, но се постара да прикрие смущението си.
— Аз ви казах основното — продължи ръководителят на боломитите. — От тук нататък трябва да съберем колкото може повече информация за охраната на манастира, входовете му и всичко, което ще ни бъде от полза, за да проникнем вътре. Войната е шанс за нас, който не бива да изпускаме. Искам да знам колко души ще ме последват, ако тръгна към Карпонили. А с Бакуриан ще се разправим, когато му дойде времето. Оставете това на мен. — Салистар седна на една пейка и продължи: — Предлагам да обмислите на спокойствие действията си и да се съберем след три дни, за да вземем решения. И ако нямате въпроси, нека приключваме, стана късно.
В стаята настана тишина, никой не каза и не попита нещо. Кюригин пръв се изправи да напусне стаята, Деница го последва. В този момент обаче вратата на стаята се отвори и охранителят на Деница влетя вътре. Заедно с него в стаята нахлу черен и задушлив пушек. „Глиганът“ затвори зад себе си вратата и се обърна към останалите, които се бяха изправили вече от столовете и шумяха объркани. Погледът му се спря на Деница:
— Всичко гори, принцесо.
— Сангасите, намерили са ни! — прошепна Кюригин и пребледня.
Деница се обърна стъписана към него и несъзнателно попита, без да очаква отговор:
— Сангасите ли?
През това време „глиганът“ бе хванал една тежка покривка, която свали от масата, и я хвърли върху Деница.
— Увийте се добре — каза й бързо той и се обърна към Кюригин, като сочеше вратата.
— Това ли е единственият изход?
Салистар и Кюригин се спогледаха и Салистар му кимна. Хванаха голямата маса от двете й страни и я пренесоха до стената. Отдолу се откри голям дървен капак. Ервек, слабият рус мъж, го отмести и на пода зейна голяма дупка. „Глиганът“, чийто дълг бе да пази живота на Деница, запречи с тялото си дупката за останалите и викна:
— Бързо, принцесо, слизайте.
Деница не се забави. Само отметна от себе си тежката покривка, с която мъжът я бе заметнал, за да я пази от пламъците, и първа се спусна долу. „Глиганът“ я последва и чак тогава даде възможност на другите да тръгнат след тях.
Озоваха се в дълъг, тесен и тъмен тунел. „Глиганът“ хвана Деница за ръката и опипом тръгнаха в единствената му посока. Отзад се чуваха гласовете на останалите. Препъваха се в буци пръст и краката им затъваха в кал. Зад тях Кюригин се провикна:
— Има изход, продължавайте все напред. Излиза се през дървен капак като този, през който влязохме.
Скоро достигнаха края на тунела и „глиганът“ избута капака над себе си. Вътре проникна вечната светлина. Той се изкачи и издърпа след себе си Деница. Намираха се на петдесетина метра от обхванатата в пламъци гостилница, сред гъсти храсти и няколко дървета. Цялата горяща грамада на гостилницата бе заобиколена от десетина конници в светлосиви дрехи, които на светлината блестяха като сребро. Лицата им бяха увити в нещо като шал от същата материя с една единствена пролука за очите. Конете им бяха бели и в цялата гледка имаше нещо страховито и призрачно. Кюригин, който също бе успял да излезе, се наведе към жената и прошепна:
— Сангасите, ветровете да ги отнесат. Внимавайте. Нека се върнем долу, докато си отидат.
— Но защо, тук не могат да ни видят — прошепна Деница, загледана в странните воини. Но той вече слизаше отново в тунела. Тя не му обърна внимание и продължи да наблюдава. Чу как Кюригин й шепнеше отдолу да го последва, но убедена, че зад прикритието на храстите няма да я видят, тя остана на мястото си. Само верният й охранител остана с нея, безмълвен и невъзмутим. Докато разглеждаше с интерес сангасите, стана нещо невероятно. Тя усети как някой минава покрай нея. Въздухът се раздвижи. В следващия момент видя гърба на Салистар, който уверено вървеше право към сангасите. В ръцете си държеше нещо като ръжен, нажежен до червено. Деница не можеше да повярва на очите си. Салистар бавно крачеше към конниците, но най-удивителното беше, че те не му обръщаха внимание. Гледаха през него, сякаш не го виждаха. Деница се наведе в дупката за тунела, където бяха останалите, и развълнувано повика Кюригин:
— Какво става? Защо Салистар отива към тях?
Но преди да получи отговор, тя чу как един от конете на сангасите изцвили подплашено и се обърна в посоката, откъдето долетя звукът. Видя Салстар, забил ръжена си в задницата на животното. Красивото животно се вдигна на задните си крака и замалко да свали ездача си на земята. Но сангасът успя да се задържи, а конят хукна напред, подтикван от болката, причинена му от Салистар. Останалите сангаси се спогледаха, потърсиха с поглед причината за странното поведение на другаря си, но не видяха нищо и пришпориха след него конете в галоп. Само Салистар остана на мястото, където те доскоро стояха. Косата му се развя от силния вятър, който задуха изведнъж. Деница усети как по тялото й премина студена вълна. Тя се обърна към „глигана“: