Сътворението
- Автор: Видал Гор
- Год: 1989
- Язык: болгарский
- Переводчик: Незабравка Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сътворението». Краткое содержание книги:
Лаида живее щастливо на Тасос, а къщата й гледа към Абдера. Това означава, че северните ветрове непрекъснато духат насреща й. Но на Лаида никога не й е студено. Тя е като скитите. Има — по-точно имаше — руса коса и сини очи, като моите. Или като моите, преди синьото да се превърне в бяло.
Пак се отклоних от разказа си, но този път вината не е моя, а твоя, Демокрите.
Докъде бях стигнал? Да, до средата на пътя между Бактра и Суза. Между стария живот и новия.
Беше нощ, Спомням си ясно тази сцена. Току-що бях влязъл в шатрата на Хистасп, сатрап на Бактрия и Партия[1], Тогава мислех, че Хистасп е на възрастта на дядо ми, а той трябва да е бил най-много петдесет и пет годишен. Беше нисък, широкоплещест, енергичен човек, сакат е лявата ръка. На младини, по време на някаква битка, прерязали мускула му до самата кост.
[1] Древна страна на територията на днешен Североизточен Иран, — Б. пр.
Хистасп седеше на голям сандък за пренасяне на багаж. От двете му страни горяха факли. Щом понечих да се просна по корем пред него, той ме хвана със здравата си ръка и ме настани на един стол. — Какъв искаш да станеш?
Когато се обръщаше към децата, или поне към мен“ говореше по същия прям начин, по който говореше и с всички останали, включително и със сина си, Великия цар.
— Бих искал да стана войник.
Не бях се замислял много по въпроса. Знаех сам, че за нищо на света не искам да стана жрец. Обърни внимание — казвам жрец, а не маг. Макар всички маги да са жреци — това се предава по наследство, — не всички жреци са маги. Ние, Спитама, определено не сме маги. Трябва също да отбележа, че още от детинство религиозните церемонии винаги са ме отегчавали, а от неспирното зубрене на свещени текстове получавах главоболие. Всъщност понякога изпитвах чувството, че главата ми е като делва, в която наливат химните на дядо ми. Между, другото китайците вярват, че душата и умът на човека се намират не в главата, а в стомаха. Без съмнение това обяснява защо толкова много се вълнуват от приготвя-нето и поднасянето на храната. А може би обяснява и защо паметта им е по-добра от нашата. Знанията им се съхраняват не в ограничената по размер глава, а в стомаха, който има способност да се разширява.
— Значи искаш да станеш войник. Защо не? Ще те изпратим на училище в двореца заедно с другите момчета на твоя възраст. Ако покажеш способности в стрелбата с лък и в другите дисциплини…
Хистасп не довърши думите си. Много често губеше нишката на мисълта си. Свикнал бях с недоизказаните му изречения. С дългите паузи в разговорите ни.
Докато чаках да продължи, гледах безделно в пламъка на един от факлите. Хистасп прие това като предзнаменование.
— Виждаш ли? Не можеш да откъснеш очи от Пре-мъдрия господ.. И това е съвсем естествено.
Бързо отместих погледа си. Макар и седемгодишен, разбирах какво ще последва. И то последва.
— Ти си внук на най-великия човек, живял някога на земята. Не искаш ли да последваш пътя му?
— Да. Бих искал. Мъча се да съм като него. — Бях се научил да играя ролята на малък жрец. И я играех добре. — Но бих искал също така да служа на Великия цар.
— Няма по-възвишено дело на земята от това, на което можеш да се посветиш единствено ти. Ти не си като Другите. Бил си там в храма. Чул си гласа на Премъдрия господ.
Макар щастливата случайност, ако мога да се изразя така, че съм присъствувал на убийството на Зороастър, да бе породила траен интерес към мен у всички, които следват Истината и отричат Лъжата, понякога си мисля, че животът ми щеше да протече с много по-малко усложнения, ако се бях родил обикновен персийски благородник, небелязан от бога. Когато някой от нашите маги ми целуне ръка и ме помоли да разкажа, за кой ли път, какво точно е изрекъл Премъдрият господ, аз се чувствувам като измамник. Вярвам в Премъдрия господ, разбира се. Но не съм фанатик. Освен това никога не ме е задоволявало обяснението (по-скоро отсъствието на обяснение) в учението на Зороастър, когато говори за това как е бил създаден Премъдрият господ. Какво е съществувало преди Премъдрия господ? Пропътувах целия свят, за да търся отговор на този най-важен от всички въпроси. Демокрит иска да знае дали съм го намерил. Имай търпение, Демокрите.
Сигурно поради това, че в жилите ми тече йонийската кръв на Лаида, аз съм по-склонен към съмнения по религиозните въпроси, отколкото е обичайно за един пер-сиец, произхождащ от святото семейство Спитама. А сред всички йонийци абдерските са най-малко склонни към съмнения. Всъщност една стара поговорка гласи, че срещнеш ли невероятен глупак, той трябва да е от Абдера. Очевидно тракийският въздух е имал затормо-зяващо въздействие върху умовете на онези елински преселници, чиито потомци сме ние с Демокрит.