Сътворението
- Автор: Видал Гор
- Год: 1989
- Язык: болгарский
- Переводчик: Незабравка Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сътворението». Краткое содержание книги:
Обичах стария Хистасп. Дори когато бях дете, той се държеше с мен като възрастен. Сякаш виждаше в мое лице светец — седемгодишен светец! Наистина бях последният жив човек, чул предсмъртните думи на Зоро-астър, а те пък бяха първите думи, изречени от Премъд-рия господ чрез човешка уста. По тази причина до ден-днешен онези маги, които следват пътя на Истината, а не на Лъжата, гледат на мен като на не съвсем земно същество. От друга страна, аз не съм в истинския смисъл наследникът на Зороастър въпреки многобройните добронамерени (и злонамерени) опити да бъда избран за глава на ордена.
Демокрит ми напомня, че още не съм обяснил какво е маг. В безкрайното си изложение в Одеона Херодот, естествено, представи всичко в погрешна светлина.
Магите са потомствените жреци на мидийците и персите, също както брахманите са потомствените жреци в Индия. С изключение на гърците всички арийски племена имат жреческа каста. Макар гърците да са запазили арйи-ския пантеон с боговете и обредите му, те са изоставили потомствените жреци. Не знам как е станало, но са проявили повече мъдрост от нас или пък са по-облагодетелствувани от съдбата.
Персийският обичай изисква всички религиозни обреди да се изпълняват от магите. Това предизвиква огромно недоволство. Макар повечето маги да не са зороас-трийци, обичаят ги задължава да участвуват в свещените обреди. Дядо ми положи всички усилия, за да накара цялото съсловие да се отрече от дяволопоклонничеството и да приеме единобожието. Но усилията му останаха напразни. И до днес от десет маги най-много един, следва Истината. Другите многословно се кланят на Лъжата.
Баща ми беше третият, най-младият син на Зороас-тьр- Като офицер от конницата по време на Скитския поход се бе сражавал рамо до рамо с Великия цар Дарий. Ранили го в една битка близо до река Дунав. Върнал се в Бактра и там умрял. Бил съм много малък и не си го спомням- Описват го като мургав човек, истински Спи-тама. Очите му били с цвета и блясъка на оникс. Наследил бил вълшебния глас на Пророка, поне така твърди майка ми Лаида. Тя е гъркиня…
Демокрит се учудва, че говоря за нея в сегашно време. Наистина е чудно. Но фактът си е факт. Сега Лаида живее на остров Тасос — точно срещу крайморския град Абдера, където се е родила в семейството на йонийски гърци.
Бащата на Лаида бе верен поданик на Великия цар — тогава още не бе измислена тази отвратителна дума «ми-допоклонник», тъй като всички гръцки градове в Мала Азия и повечето градове на Хелеспонтa[1] и тракийското крайбрежие с радост плащаха данък на Великия цар. Бедите започнаха по-късно по вина на атиняните.
[1] Древното име на Дарданелите. — Б. пр.
Демокрит се интересува на колко години е сега Лаида и как се е случило,.че се е омъжила за баща ми. Ще започна с последния въпрос. Запознали се малко след като Дарий заел трона. Времената били размирни. Имало въстания във Вавилон, в Персия, в Армения. Дарий се нуждаел от пари, войници, съюзници. С такава задача изпратил и баща ми като посланик в бляскавия двор на Поликрат, тирана на Самос.
Дълги години Поликрат бил съюзник на египетския фараон срещу Персия. Но щом видял, че Египет вече не е в състояние да се справи с войските ни, взел (или се престорил, че взема) наша страна.
Задачата на баща ми била да получи от Поликрат пари и кораби. Водили се дълги и неприятни преговори. Плъзнел ли слух, че Дарий е изгубил някоя битка, баща ми получавал заповед да напусне Самос. И всеки път, преди да отплава, при него идвал пратеник от двореца с поръка да го задържи. Тиранът току-що се бил допитал до оракула и… С други думи, Дарий не бил изгубил, а спечелил битката.
По време на тези трудни преговори на баща ми много помагал Магакреон от Абдера, собственик на голям брой сребърни мини в Тракия. Мегакреон бил верен приятел на Персия и мъдър съветник на хитрия Поликрат. Лаида, тогава единадесетгодишна, била негова дъщеря. Когато баща ми поискал да се ожени за нея, Мегакреон проявил изключителна благосклонност. Но не и Дарий. Да-рий не одобряваше смесените бракове, макар че сам той няколко пъти се бе женил за чужденки — по политически причини.
В крайна сметка Дарий дал съгласието си при условие, че баща ми веднага вземе още една жена персийка. Но станало така, че баща ми повече не се оженил — нито за персийка, нито за друга. Умрял в същия месец, в който съм се родил. Тогава Лаида била на тринадесет години.,. Значи сега ще е на около осемдесет и осем. Ето отговора на първия ти въпрос.