Сътворението
- Автор: Видал Гор
- Год: 1989
- Язык: болгарский
- Переводчик: Незабравка Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сътворението». Краткое содержание книги:
Името отекна в ушите ми като грохот от разбиваща се вълна. Лизикъл е един нагъл и безскрупулен човек, чиято цел е да направи състояние, като служи на Тукидид и на интересите на консерваторите.
— Тогава всичко е ясно — казах аз. — В събранието Тукидид ще отправя нападки срещу Анаксагор и приятеля му Перикъл. Перикъл пък ще защищава Анаксагор и своите хора.
— А ти?
— Няма да предприема нищо — заявих аз решително. — Моето положение тук е, меко казано, деликатно. Решат ли консерваторите, че е дошло време за нова война с Персия, очаква ме смърт, стига, разбира се, времето да не изпревари вашите политици.
Закашлях се тъй, че да събудя съчувствие, а после вече не можех да спра. Наистина съм болен.
— А какво ще стане, когато умреш? — попита Сократ.
Задушавах се. Сякаш мина цяла вечност, докато успея да си поема дъх.
— Едно е сигурно — отвърнах аз, — поне няма да съм в Атина.
— Но мислиш ли, че ще продължиш да съществуваш по някакъв друг начин?
Младият човек, изглежда, искрено се интересуваше какво мисля аз или по-скоро какво мислят зороастрий-ците по този въпрос.
— Ние вярваме, че всички души са създадени в началото от Премъдрия господ. Когато им дойде времето, тези души се раждат веднъж, само веднъж. От друга страна, на изток вярват, че душата се ражда, умира и се ражда отново хиляди и хиляди пъти под различна форма.
— Питагор твърди същото — рече Сократ. — Когато с Архелай бяхме в Самос, срещнахме един от най-старите негови ученици, който ни каза, че Питагор взел учението си от египтяните.
— Не — заявих аз твърдо, без да знам защо. Всъщност не знам нищо за Питагор. — Взел го е от хората, които живеят отвъд река Инд, където съм ходил…
— Това е много интересно, посланико — нетърпеливо ме прекъсна Архелай, — но не бива да забравяме факта, че нашият приятел е арестуван.
— Не бива да забравяме и факта — намеси се Сократ, — че хората умират. А онова, което става или не става с разума, населяващ плътта им, съвсем не е безинтересно.
— Какво да правим?
Архелай бе на път да се разплаче. На младини бил ученик на Анаксагор.
— Едва ли аз съм човекът, когото трябва да питате — отговорих. — Отидете при Перикъл.
— Вече ходихме. Не си е вкъщи. Не е и в булевтериона. Нито у Аспазия. Изчезнал е.
Накрая успях да се отърва от Архелай. Сега Анаксагор е в затвора и при следващото свикване на събранието Тукидид ще отправи обвинение срещу него. Предполагам, че защитата му ще поеме Перикъл.
Казвам „предполагам“, защото рано тази сутрин спартанската армия прекоси границата и влезе в Атика.
Генерал Перикъл е на бойното поле и дългоочакваната от всички война най-после започна.
Почти сигурен съм, че Атина ще загуби войната. Де-мокрит е разстроен. Успокоявам го, че няма никакво значение кой ще победи. Светът ли ще пропадне? И без това между Атина и Спарта няма кой знае каква разлика. И в двата случая победителите ще са гърци.
Не успях да отговоря докрай на приятеля ти, Демо-крите — по-точно на въпроса му какво става след смърт-та. Сега ще довърша обяснението си, за да го чуеш ти. Щом се освободи от тялото, душата се връща при Пре-мъдрия господ. Но преди това тя трябва да премине през моста на спасителя. Онези, които през живота си са следвали Истината, ще се озоват в къщата на добрия дух и ще бъдат щастливи. А онези, които са следвали Лъжата, тоест пътя на брата-близнак на Премъдрия господ — Аримаn[1], носителя на злото, — ще се озоват в къщата на Лъжата и там ще бъдат подложени на всевъзможни мъчения. Накрая, когато Премъдрият господ победи злото, всички души ще се слеят в едно.
[1] Ариман (гр. от древноперсийски Анхра Майню) — букв. дух. — Б. пр.
Демокрит иска да знае защо Премъдрият господ е трябвало изобщо да създава Ариман. Това е интересен въпрос, на който дядо ми веднъж завинаги даде отговор.
В момента на сътворението на света Премъдрият господ казал на своя брат-близнак: „И мислите ни, и делата ни, и умовете ни, и душите ни са несъвместими противоположности.“
Според Демокрит това не е отговор на въпроса му. А според мен точно това е отговорът. Казваш, Демокрите, че с това просто се изреждат противоположности, но аз смятам, че става дума за нещо много по-дълбоко. Твърдиш, че Премъдрият господ не обяснява защо е създал злия си брат. Да, така е — защото двамата са били създадени едновременно. От кого ли? Демокрите, много си досаден с това твое типично гръцко мислене. Нека да ти обясня.
В момента на сътворението съществувало само безкрайното време. После Премъдрият господ решил да измисли клопка за Ариман. И сътворил времето на дългото царство като част от безкрайното време. Сега човешкият род е затворен във времето на дългото царство подобно на муха в кехлибар. Когато то изтече, Премъдрият господ ще победи своя брат-близнак и светлината ще разпръсне мрака.