Сътворението

Премъдрият господ се явил пред Зороастър. Премъд-рият господ казал на Зороастър точно какво трябва да направи, за да може той, а и целият човешки род да се пречистят, преди да е свършило времето на дългото царство. Точно както Премъдрият господ осветява е огъня пътя към Истината, който трябва да следваме, ако не се поддадем на Лъжата, така и Зороастър, и всички онези, които следват истинската вяра, палят свещения огън на недостъпно за лъчите на слънцето място.

Все още виждам как сиянието на огнения олтар озарява редицата златни делви, пълни със свещената хаома. Все още виждам магите, които пеят химни в чест на Премъдрия господ. Все още си спомням до кой стих бяха, стигнали в химна, когато изведнъж от север нахлу смъртта.

Пеехме стихове, разказващи за края на този свят, „когато гласовете на всички хора ще се слеят в един мощен глас и той ще прослави Премъдрия господ и тогава Премъдрият господ ще е завършил докрай делото си, защото творението му ще е достигнало съвършенство и не ще е необходимо той да прави нищо повече“.

Действието на хаомата бе настъпило и имах чувството, че съм се отделил от тялото си. По тази причина не съм сигурен какво точно се случи. Все още виждам как за сетен път дядо ми поднася към устните си делва с хаома, а ръцете му както винаги потреперват. Изпълваше ме със страхопочитание. А и кой ли не изпитваше страхопочитание към Зороастър? Струваше ми се необикновено висок. Но нали бях дете. По-късно научих, че Зороастър бил среден на ръст и склонен към пълнеене.

Спомням си, че на огнената светлина вълните на дългата му бяла брада проблясваха, сякаш бяха струйки злато. Спомням си, че на огнената светлина кръвта му изглеждаше като разтопено злато. Да, много ясно си спомням убийството на Зороастър на огнения олтар.

Как се случи това?

Провинцията Бактрия се намира на североизточната граница на империята. Столицата й Бактра е точно по средата на пътя между Персия и Индия, както и между варварските племена от север и онези древни цивилизации, обърнали поглед към южните морета.

Макар от няколко седмици да се носеше слух, че северните племена са в настъпление, никой не организира защитата на Бактра. Предполагам, че хората са се чувствували спокойни, защото наш сатрап — или губернатор — беше Хистасп, бащата на Великия цар Дарий, Жителите на Бактра мислеха, че никое племе не би се осмелило да нападне управлявания от бащата на Дарий град. Оказа се, че грешат. Докато Хистасп и по-голяма част от армията бяха на път за Суза, тураните[1] нападнаха града. Ограбиха го и опожариха всичко, което не можаха да вземат като плячка.

[1] Урало-алтайци. — Б. пр.

Ние, събрани край огнения олтар, не знаехме нищо и в един миг видяхме, че тураните са се промъкнали безшумно сред нас. Те са огромни мъже с румени лица, руси коси и светли очи. Изведнъж изпадналите в транс маги нададоха викове на ужас. Опитаха се да избягат, но до един бяха изклани.