Сътворението
- Автор: Видал Гор
- Год: 1989
- Язык: болгарский
- Переводчик: Незабравка Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сътворението». Краткое содержание книги:
Отначало помислих, че се шегува. Но не се шегуваше.
— Ако не беше така — често повтаряше тя, — нима щяхме да останем живи в Суза?
Може и да е била права. Макар че през цялото време се занимаваше с тракийските тайнства, майка ми ревностно провъзгласяваше сина си за истинския наследник на единствения пророк на Премъдрия господ — а Зороастър, разбира се, беше смъртен враг на същите тези дяволи, на които тя тайно се кланяше. Лаида е хитра жена.
Призори стигнахме до река Карун. Бавно, една по една, камилите прекосиха реката по дървения мост, а дъските му се огъваха и пъшкаха. Под нас не се виждаше вода, а само лед, а отсреща блестеше Суза, огряна от слънцето. Не си бях представял, че може да съществува толкова голям град. Цяла Бактра можеше да се разположи на един от пазарите му. Наистина повечето къщи в Суза бяха порутени и изградени или от кирпич, или — колкото и да е чудно — изкопани под земята и покрити с палмови клонки, за да спират парещия летен зной и сковаващия зимен студ. Но затова пък дворецът на Дарий, по онова време току-що завършен, е несъмнено най-вели-чествената сграда в света. Разположен е на висок хълм и се издига над Суза така величествено, че си съперничи с планините Загрос.
Суза се простира между две реки в плодородна равнина, оградена от всички страни с планини. От дълбока древност градът е столица на Аншан — област, която владеели първо еламитите, а после мидийците. В Югозападен Аншан се намират персийските планински земи, чийто племенен вожд бил Кир Ахеменидски, наследствен владетел на областта. Когато се решил да тръгне на поход извън пределите на Аншан, Кир завзел Мидия, Лидия и Вавилон. Синът му Камбиз покорил Египет, Затова сега всички земи от Нил до Инд са персийски -благодарение на Кир и Камбиз. И благодарение на Дарий и на сина му Ксеркс, и на неговия син — днешния ми господар Артаксеркс. Между другото от възцарява-нето на Кир до днес са изминали само сто и седем години и аз съм жив свидетел на по-голямата част от този прекрасен век.
През лятото в Суза е толкова горещо, че понякога по пладне можеш да видиш из улиците змии и гущери, изпечени на слънцето. Но когато наближи този сезон, дворът се премества двеста мили на север в Екбатана[1], където навремето индийските царе са издигнали най-неудобния дворец в света. Тази сграда, построена изцяло от дърво, заема повече от една квадратна миля и е разположена сред висока прохладна равнина. През месеците, когато в Суза е студено, Великият цар местеше двора си двеста двадесет и пет мили на изток във Вавилон — този най-древен и най-пленителен град. Но по-късно Ксеркс предпочете Персепол пред Вавилон. Така че сега дворът прекарва зимата в прародината на персите. Ние, старите придворни, много тъгуваме по пленителния Вавилон.
[1] Столицата на древна Мидия. — Б. пр.
Пред вратите на Суза ни посрещна царски съгледвач. Дворът по всяко време разполага с най-малко двадесет съгледвачи — по един за всяка провинция или сатрапи. Този служител е нещо като главен инспектор или наместник на Великия цар. Задачата на нашия царски съгледвач беше да се грижи за членовете на царското семейство. Той почтително поздрави Хистасп. След това ни осигури военен ескорт, една необходимост в Суза, където улиците така криволичат, че ако се движи без придружител, чужденецът мигом ще се изгуби — в някои случаи завинаги.
Бях запленен от огромния прашен пазар. Докъдето ти стига погледът, се виждаха палатки и шатри и всеки продавач бе украсил сергията си с пъстри знамена. Имаше търговци от всички краища на света. Имаше още жонгльори, акробати, ясновидци. Под звуците на свирки се виеха змии. Танцуваха забулени и незабулени жени. Чародейци правеха заклинания, вадеха зъби, възвръщаха мъжествеността. Изпаднах в захлас от невероятните цветове, звуци, аромат…
До новия дворец на Дарий се стига по широк прав булевард, от двете страни на който са подредени огромни статуи на крилати бикове. Фасадата на двореца е облицована с гледжосани керамични блокове, а по тях има барелефи, изобразяващи победите на Дарий от единия до другия край на света. Тези изящно оцветени релефни изображения в естествена големина са изваяни върху самите плочи. Такова великолепие не може да се види в нито един гръцки град. Макар фигурите да си приличат — всички са показани в профил по стар асирийски обичай, — все пак могат да се разпознаят лицата на различни царе, както и на някои от приближените им.
На западната стена на двореца, срещу паметника на някакъв древен мидийски цар, има изображение на баща ми в двора на Поликрат в Самос. Баща ми държи в ръка клинописно послание, върху което се вижда печатът на Дарий. Обърнал е поглед към Поликрат. Малко зад стола на тирана се вижда прочутият лекар Демокед. Според Лаида изображението няма прилика с баща ми. Но Лаида не обича строгите правила на нашето традиционно изкуство. Като дете, в Абдера, често наблюдавала Полигнот, когато работел в ателието си. На нея й допада реалистичният гръцки стил. На мен пък не ми допада.