Сътворението

— Докато станеш на възраст за училище, ще те пускат в харема. Отваряй си очите. Наблюдавай жените. Важни са три от тях. Най-старата е дъщеря на Гобрий. Дарий се ожени за нея, когато беше на шестнадесет години. От този брак има трима синове. Най-големият се казва Артобазан. Той вече възмъжа. Очаква се да наследи Дарий. Но Великият цар е като омагьосан от втората си жена Атоса, която е и царица, защото е дъщеря на Кир Велики. И тъй като му роди трима синове, когато Дарий вече бе Велик цар, тя има претенции, че най-големият от тях е единствен законен наследник. Освен това, като внук на Кир, момчето наистина е с царска кръв. Казва се Ксеркс.

Така за пръв път чух името на човека, който щеше да ми стане приятел за цял живот, по-точно до края на неговия живот.

Хистасп ме гледаше загрижено. Борех се със съня — с всички сили се мъчех да си дам вид, че слушам внимателно.

— Атоса е тази, на която трябва да се харесаш — продължи Хистасп, макар че току-що ме бе предупредил да избягвам жените на Дарий. — Но не си създавай врагове сред другите жени и евнусите. Нужно е да си хитър като лисица. В името на Премъдрия господ трябва да оцелееш. Това няма да е лесно. Харемът е нечестиво място. Там се ширят астрология, магьосничество, дяво-лопоклонничество и всевъзможни пороци, които намират добра почва сред жените. А сред всички тях най-лоша е Атоса. Тя е убедена, че е трябвало да се роди мъж, за да стане Велик цар като баща си Кир. Но тъй като не е мъж, мъчи се да поправи това с магии. Има собствен параклис, където се моли на дяволската богиня Анахита. С Атоса, от една страна, и магите — от друга, животът ти няма да е лесен. Магите ще се опитат да те накарат да приемеш Лъжата. Не се поддавай! Никога не забравяй, че представляваш Премъдрия господ на земята и си изпратен от него в Суза да следвашпътя на Истината, да продължаваш делото на Зороастър, най-светия човек, живял някога!

Всичко това надхвърляше възможностите на едно дете, което се бореше със съня и искаше да стане войник единствено защото войниците прекарват по-малко време в училище, отколкото магите и жреците — или софистите.