Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Сътворението
Сътворението - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Сътворението

Электронная книга - «Сътворението». Краткое содержание книги:

Сътворението е книга за загадките на Битието, разгадани от Перикъл, Демокрит, Дарий, Ксеркс, Буда, Конфуций... Вечните въпроси за природата на човека и за условията на неговото съществуване налагат неизбежно едно сравнение между духовното, социалното и политическото развитие на древните общества и на нашата съвременност. Това сравнение постоянно ни напомня факта, че физическото разнообразие на човешкия род е точно толкова удивително колкото и еднообразието на човешката природа.
1 ... 17 18 19 20 21 22 23 24 25 ... 289
Перейти на страницу:

Дворецът в Суза е построен около три вътрешни двора и гледа на изток. Пред главния вход царският съгледвач ни предаде на началника на дворцовата стража, който ни придружи до първия вътрешен двор. Там, вдясно, върху каменна основа се издига портик с високи дървени колони. Под портика бяха строени царските гвардейци — наричат ги „безсмъртните“, — които ни отдадоха почести.

Минахме през коридори с високи тавани и излязохме във втория вътрешен двор. Той имаше още по-внушителен вид. И въпреки че бях дете, изпитах облекчение, когато видях там изображение на слънцето — символ на Премъдрия господ, — оградено със сфинксове.

Накрая влязохме в така наречения царски двор. Хистасп бе посрещнат от дворцовия управител и главните служители на канцеларията — всъщност това са хората, които на дело управляват империята. Всички дворцови управители и повечето чиновници са евнуси. Докато възрастният управител — мисля, че се казваше Багопат — поздравяваше Хистасп, няколкомаги поднесоха към нас съдове с димящи благовония. Пееха неразбираемите си молитви и внимателно се взираха в мен. Знаеха кой съм. Не бяха дружелюбно настроени.

Когато церемонията свърши, Хистасп ме целуна по устата.

— Докато съм жив, ще бъда твой закрилник, Кир, сине на Похурасп, сине иа Зороастър. — После се обърна към дворцовия управител, който покорно се поклони. — На теб предавам това момче.

Когато Хистасп си тръгна, с мъка сдържах сълзите си.

Един дребен служител ни съпроводи до покоите ни в харема, който бе същински малък град в големия град на двореца. Въведе ни в празна стаичка, която гледаше към някакъв кокошарник.

— Това са покоите ви, господарке — захили се ев-нухът.

— Очаквах да ми предоставят къща — отговори Лаида вбесена.

— Когато му дойде времето, господарке. Царица Атоса се надява, че ти и детето ти ще се чувствувате добре тук. Ако искаш нещо, трябва само да заповядаш и ще бъде изпълнено.

Това бе първият ми урок по дворцови маниери. Обещават ти всичко — после не ти дават нищо. Независимо от многобройните заповеди, жалби и молби на Лаида продължихме да живеем в тази мизерна стаичка, която гледаше към потънал в прахоляк заден двор с пресъхнала чешма, обитаван от десетина пилета, собственост на придворните на царица Атоса. Цвърченето на пилетата дразнеше майка ми, но на мен ми бе приятно. И без това нямах друга компания. Демокрит ми казва, че сега в Атина внасят пилета. И ги наричат — както и се очак-ва! — персийски птици.

Въпреки официалната протекция на Хистасп двамата с Лаида живяхме като затворници повече от година. Нито веднъж не ни прие Великият цар, чието пристигане и заминаване всеки път се придружаваше от проглуши-телно думкане на барабани и звънтене на дайрета. Пилетата изплашено се втурваха напред-назад, което беше много комично, а лицето на майка ми добиваше трагичен израз. По-лошото бе, че когато дойде лятото, не ни взеха с двора в Екбатана. Не си спомням друг път в живота си да съм страдал толкова от горещината.

От жените в двора не видяхме нито една, с изключение на Артистона, чистокръвна сестра на царица Атоса, а следователно и дъщеря на Кир Велики. Очевидно бяхме възбудили любопитството й. Трябва да кажа, че тя наистина беше извънредно красива, точно както я описваше мълвата. Това учуди Лаида, която бе убедена, че всички видни личности се славят тъкмо с онези качества, които безспорно им липсват. Според магьосниците всичко е илюзия. Може би са прави. Аз също смятам до известна степен за илюзия твърдението, че Артистона е единствената жена, която Дарий е обичал. Всъщност той не обичаше нищо друго на земята освен самата земя, с други думи, обичаше властта си над всички земи. С Ксеркс бе точно обратното. Той обичаше повече хора, отколкото бе благоразумно. Затова изгуби властта си над земята — над всички земи.

Двама съвсем млади евнуси гърци, едва ли не на моята възраст, придружаваха Артистона. Един безчестен тър-говец от Самос, който се занимаваше с доставка на отвлечени гръцки момчета, ги бе продал в харема. Тъй като гърците се кастрират най-неохотно от всички, те са най-търсените евнуси. Самоският търговец много забогатя.

Всъщност сред евнусите най-приятни и най-способни са вавилонците. Всяка година петстотин вавилонски момчета с радост се подлагат на кастриране, за да могат да служат в харема на Великия цар и неговите благородници. Повечето от тези момчета са необикновено интелигентни. И необикновено амбициозни. В края на краищата, ако не се е родил благородник, човек може да се издигне в двора единствено като стане евнух. Не е тайна, че и до днес истинска власт в персийския двор има не тронът, а харемът, където заговорничат амбициозни жени и хитри евнуси. Днес евнусите са не само прислуга и охрана на жените и конкубините, но и съветници на Великия цар, държавни-министри, а понякога генерали и сатрапи.

1 ... 17 18 19 20 21 22 23 24 25 ... 289
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)