Петстотинте милиона на Бегюм
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #18
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Далчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Петстотинте милиона на Бегюм». Краткое содержание книги:
— Господа Билоуз, Грийн и Шарп? — рече професорът със същия глас, с който си поръчваше вечеря.
— Господин Шарп е в кабинета си. Как се казвате? По какво дело?
— Професор Шулце от Йена, идвам по делото Ланжевол.
Младият писар измънка сведенията във фунията на някаква акустична тръба и в отговор получи във фунията на собственото си ухо съобщение, което дори не помисли да каже гласно. То можеше да се преведе така: „Дявол да го вземе това дело Ланжевол! Още един луд, който смята, че му се падат ценните книжа!“
Младият писар отговори:
— Изглежда „почтен“ човек. Няма приятна външност, но и няма вид на случаен човек.
Ново тайнствено възклицание:
— От Германия ли иде?…
— Поне така казва.
По тръбата премина въздишка:
— Нека се качи!
— Два етажа по-горе, вратата отсреща — рече високо писарят, като посочи един вътрешен коридор.
Професорът нахълта в коридора, изкачи двата етажа и се озова пред една тапицирана врата, на която името Шарп се открояваше с черни букви върху една медна плоча.
Важната особа седеше зад голямо бюро от махагоново дърво в обикновен кабинет с плъстена настилка, кожени столове и широки огромни класьори. Човекът се приповдигна от креслото си и с присъщата на канцеларистите учтивост продължи да прелиства още пет минути преписките, за да покаже колко много е зает. Накрая, като се обърна към професор Шулце, застанал пред него, му рече:
— Господине, моля ви да ми съобщите накратко какво ви води насам. Разполагам с крайно ограничено време и мога да ви отделя само няколко минути.
По лицето на професора мина някакво подобие на усмивка, което показваше, че не го е еня за този прием.
— Може би ще намерите за нужно да ми отделите още няколко минути — рече той, — като научите какво ме води насам.
— Тогава говорете, господине.
— Отнася се до наследството на Жан-Жак Ланжевол от Бар льо Дюк, а аз съм внук на неговата по-голяма сестра — Тереза Ланжевол, омъжена през 1792 година за моя дядо Мартин Шулце, хирург в армията Бруншвик, починал през 1814 година. Притежавам три писма до баба ми от нейния брат и многобройни спомени за краткия му престой у дома след битката за Йена, извън надлежно заварените документи, които установяват родствената ми връзка.
Излишно ще е да проследяваме обясненията, които професор Шулце даде на мистър Шарп. Против навиците си той беше почти многословен. Вярно, че това беше единственият въпрос, по който беше неизчерпаем. И действително той трябваше да покаже на англичанина мистър Шарп господството на германската раса над останалите раси. Ако настояваше да иска наследството, правеше това, за да го изтръгне от френски ръце, които щяха да го употребят глупаво!… У противника си той презираше преди всичко националността!… Пред един немец решително не би настоявал, и т.н., и т.н. Но мисълта, че някакъв си учен, някакъв французин би могъл да използува този огромен капитал в услуга на френски интереси, го подлудяваше и го задължаваше да защищава правата си докрай.
На пръв поглед връзката между това политическо отклонение и богатото наследство не изглеждаше ясна. Но мистър Шарп беше доста обигран в сделките, за да съзре дълбоката зависимост между националните стремежи на германската раса изобщо и личните стремежи на индивида Шулце спрямо наследството на Бегюм. Те бяха в края на краищата от едно и също естество.
Пък и нямаше място за съмнение. Колкото и унизителни да бяха за един професор от Йенския университет роднинските връзки с хора от по-низша раса, очевидно беше, че една френска баба беше отчасти отговорна за възникването на това безподобно човешко произведение. Само че това родство, второстепенно спрямо родството на доктор Саразен, му даваше също тъй второстепенни права върху споменатото наследство. Въпреки това солиситърът видя възможност да ги поддържа с някакви изгледи за законност и в тази възможност прозря друга, изцяло в полза на Билоуз, Грийн и Шарп: възможността да превърне делото Ланжевол, и без това голямо, в едно величествено дело, в някакво ново „Джарндайс срещу Джарндайс“, както у Дикенс. Пред очите на юриста се разкри един безкрай от обгербвана хартия, от всевъзможни актове и документи. Или — нещо още по-важно — той помисли за един умело подготвен от него, Шарп, компромис в интерес на двамата клиенти, който би му донесъл на него, Шарп, почти толкова слава, колкото и изгода.