Диамантеният залив
- Автор: Хауърд Линда
- Серия: Kell Sabin #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радостина Михалева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантеният залив». Краткое содержание книги:
— В това няма никакъв смисъл — измърмори Хъни.
— Мъжът беше агент!
— Какъв агент? От Агенцията за борба с наркотиците ли? От ФБР? Какъв?
— На прав път си, ама помисли още.
— Шпионин? Да не искаш да кажеш, че е бил шпионин?
— Той беше агент. Не знам на чия страна, ала цялата работа беше потулена и заличена. След това започвах да забелязвам други неща, които не бяха точно това, което изглеждаха. Видяла съм достатъчно много, за да приема, че този мъж ще е в безопасност, ако го предам на властите!
— Да не мислиш, че е агент? — Хъни впери поглед в него и ококори кафявите си очи.
Рейчъл направи усилие, за да отговори спокойно:
— Мисля, че има вероятност и освен това мисля, че ще рискуваме живота му, ако го предадем на шерифа. Тогава случаят ще получи гласност и онзи, който го търси, ще може да го намери.
— Може да е наркопласьор. Може би рискуваш живота си, като го защитаваш.
— Възможно е — призна Рейчъл. — Но той е ранен, а аз не съм. Мъжът няма никакъв шанс, освен това, с което аз мога да му помогна. Ако Агенцията за борба с наркотиците е разбила наркоканал, ще се появи нещо във вестниците. Ако е избягал криминален престъпник, ще го съобщят по новините. Той не е в състояние да нарани никого, така че аз съм безопасност.
— Ами ако някоя наркосделка се е провалила и разни лоши хора са по петите му? Тогава не си в безопасност — нито от него, нито от останалите.
— Трябва да поема този риск — тихо промълви Рейчъл и сведе поглед, когато срещна загрижените сиви очи на Хъни. — Известни са ми всички възможности и всички рискове. Може би виждам фантоми, които не съществуват, ала помисли само колко ужасно ще е за него, ако изляза права.
Хъни си пое дълбоко въздух и заговори отново:
— Не е нормално водата да изхвърли ранен шпионин на брега. Такива неща не се случват на обикновените хора, а ти водиш нормален живот, дори да си малко ексцентрична.
Рейчъл не можеше да повярва, че чува тези думи точно от Хъни, която имаше най-здравата логика в щата. Среднощните събития объркваха всички.
— Не е нормално водата да изхвърли на брега ранен човек, независимо от професията му! Но това се случи! Той е тук и има нужда от помощ. Направих, каквото можах, ала мъжът има нужда от медицинска помощ. В рамото му все още има куршум. Хъни, моля те!
Хъни пребледня още повече.
— И ти искаш аз да се погрижа за него? Та той има нужда от лекар. Аз съм ветеринар!
— Не мога да извикам лекар! Лекарите са длъжни да докладват на полицията за всички пациенти с огнестрелни рани. И ти можеш да се справиш. Не са засегнати жизненоважни органи. Става въпрос за рамото и крака му. Мисля, че има също и сътресение на мозъка. Моля те.
Хъни погледна голия мъж и прехапа устни.
— Как го качи дотук?
— С Джо го довлякохме върху юргана.
— Ако има сериозно сътресение, може да се наложи операция.
— Знам. Ще се справя и с това, ако е необходимо. Ще измисля нещо.
В продължение на няколко минути те замълчаха и впериха погледи в мъжа, който лежеше неподвижен и безпомощен в нозете им.
— Добре — най-после рече Хъни с тих глас. — Ще направя, каквото мога. Да го качим на леглото.
Това беше толкова трудно, колкото и качването му от плажа до къщата. Хъни беше по-едра и по-силна. Хвана го под мишници, а Рейчъл го хвана за бедрата. Рейчъл беше забелязала, че той беше доста едър мъж, изтъкан от мускули, което означаваше, че тежи повече за ръста си, отколкото всеки друг не толкова мускулест мъж. Освен това беше отпуснат и се налагаше да внимават за нараняванията му.
— Господи — задъха се Хъни. — Как си успяла да го измъкнеш по склона и да го внесеш в къщата, дори и с помощта на Джо?
— Трябваше да го направя — отвърна Рейчъл, тъй като това беше единственото й обяснение.
Най-после го качиха на леглото и Рейчъл се свлече на пода, напълно изтощена от усилията тази нощ. Хъни се надвеси над мъжа. Докато го преглеждаше, луничавото й лице беше напрегнато.
Трета глава
Беше три часът сутринта. Хъни си беше тръгнала половин час по-рано. Рейчъл едва дочака да си вземе така желания душ и да измие солта от косите си. Горещината на деня се беше уталожила и въздухът беше свеж, но скоро слънцето щеше да изгрее, за да стане отново горещо. Сега трябваше да поспи, докато можеше, ала косите й бяха влажни. Тя въздъхна, подчини се на суетата и включи сешоара.
Мъжът все още спеше или беше в безсъзнание. Определено имаше сътресение, но Хъни мислеше, че не е сериозно и той не е в кома. По-скоро, според нея, продължителното му безсъзнание се дължеше на изтощението, загубата на кръв, шока и удара в главата. Тя извади куршума от рамото му, заши шева, превърза раните, би му инжекция против тетанус и му даде антибиотик. После с Рейчъл го измиха, смениха спалното бельо и го нагласиха възможно най-удобно. След като взе решение да помогне, Хъни отново прие обичайния си облик на способен и уравновесен човек, за което Рейчъл щеше да й бъде благодарна завинаги. Рейчъл усещаше, че беше на ръба на изтощението, ала въпреки това намери сили да помогне на Хъни по време на изнервящата операция за отстраняване на куршума от рамото на непознатия, за да поправят злото, сторено на тялото му.