Рада Казалийска (Първата новобългарска учителка в Родопите и първата новобългарска поетеса)
- Автор: Антонова Мария
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рада Казалийска (Първата новобългарска учителка в Родопите и първата новобългарска поетеса)». Краткое содержание книги:
В „Бележника“ подробно е описан случаят със семейството от Долно Райково, в което живели Смилян и жена му Лиляна с двете си деца Милян и Милица. Когато турците започват събирането на момчета от Ахъчелебийската каза е взет и Милян. Докато баща му само стискал зъби от мъка и гняв, много сълзи проляли майка му и сестра му Милица. Минали години. Един ден Милян се завърнал в родното си село, но вече като ходжа. Портите на родния му дом били затворени за него. Колкото и тежко да е било на баща му той не пожелава да приеме единственото си мъжко чедо. Тогава между тях застава Милица, неговата сестра. Обичта й към брат й е толкова силна, че накарала Милян да захвърли турската чалма, за да бъде простен и приет от родителите си. Само, че общата им радост не била задълго. Научили за случилото се турците обкръжили къщата и заловили Милян. И за назидание убили момъка, а Милица повели към Смолян да я правят млада ханъма. В отговор на издевателствата бащата събира дружина съселяни и успява да оттърве Милица. Те никога повече не се завръщат по домовете си, но и не прощават на насилниците.
Съдбата на Милян и Милица е само един щрих от постоянните издевателства на турската власт над мирното население.
Тежък период за българите родопчани е и времето при управлението на султан Махмуд I, който довел от Мала Азия голям брой турско население, които гонели от домовете българите и се настанявали в тях, като им отнемали животните и храната, а имало случаи, когато им вземали и децата за наемни работници.
Огромна е заслугата на Рада Казалийска затова, че ни е оставила „Историческия бележник“, от който можем да разберем за големите страдания по време на робството, както и за помохамеданчването на населението в Карстата гора. Несъмнено е съзнавала, че „всяка дума и дата ще е откровение и лъч към тъмната робска бездна…“.
Когато говорим или пишем за Рада Казалийска, не можем да не споменем по подробно за йеромонах Григорий. Неговата и нейната съдба са свързани с Възраждането на Родопите. Както вече споменахме, той се радва на необикновена обич и почит. Доверявайки се на Рада Казалийска поп Григорко казва: „Когато чета за мъченията на народа, сърцето ми се къса от мъка“. Той изповядва веруюто, че всеки народ трябва да се моли на Бога на своя език, като недоволства от гръцката схизма. Йеромонах Григорий е първият народен будител, оставил трайни незаличими следи сред населението на Родопите. Под негово ръководство в Устово били подготвени негови заместници, свещениците Кирияки Белковски, Васил Аврамов, Константин Манолов, Стойко Михалев, Паскал Георгиев (поп Паскал) и др., които се обучавали да пишат с въглени на каменни плочи в притвора на църквата. Освен това, благодарение на него учениците по-късно съставяли проповеди или превеждали на местно родопско наречие текстове за по-достъпното ползване на богослужебните книги, с което сложили началото на дамаскинарската школа.
Той бил среден на ръст, със сухо лице и пламенни очи. Водел живот на аскет — месо не ядял, парите не го блазнели, обличал се бедно, повечето със стари дрехи, бил отзивчив към исканията на хората за съвет и помощ. Дълбоката му религиозност се проявявала и в пророческа дарба. Често казвал: „Ще дойде време, та хайдутите няма да са по балканите, ами по градовете и селата. Ще дойдат морове и войни, каквито никога не са бивали. Няма прокопсия, синко, дето няма страх от Бога“.
Когато Ксантийският митрополит разбрал, че поп Григорко защитава българското население в планината и смята, че в църквите трябва да се проповядва само на български език, го извикал в Скеча през 1872 година, където му било поставено изискване да работи за каузата на гръцката патриаршия. Йеромонах Григорко отхвърлил това предложение, смятайки го за непочтено спрямо българите, поради което напуснал Родопите и се завърнал в Атон. На тръгване от Райково бил изпратен до манастира „Св. Дух“ от местното население, сред които били Рада Казалийска със съпруга си поп Пантелеймон. Така областта се разделила с един от най-силните духом, помогнал им да поемат пътя към просветление. Той изгрял като звезда в нощта на робството, посял семето на българщината и заминал в един прекрасен слънчев ден, за да остави многовековна незаличима следа след себе си.
Голям е приносът на йеромонах Григорий за духовното просвещение на населението в Родопите. В знак на признателност през 2000 година в кв. Устово в съседство с църквата „Св. Никола“ местното население издига бронзова склуптура на възрожденския свещеник, който поставя основите на богослужението на български език в Родопите.