Портрети на небесни тела

Това е извън времето, а също така извън поредицата от бройните числа. Не знае с кой път започнаха, но е сигурен, че накрая беше първият път.

За него всичко е минало в пълна тишина, но надали е било така: когато излиза в сивотата на утрото, вижда, че тримата стоят до скелето с поглед към палатката. Владай тръгва надолу така, все едно че нищо не знае — нито кой е в палатката, нито кои са тези тримата, дето го гледат с изненадани и враждебни очи.

Рекичката се е появила, той знае къде има дълбинка, в която се събира повечко вода — дълго се плиска и изтрезвявайки постепенно кожата си, разбира колко малко го интересуват тези тримата, а също така увисналите хълбоци на цепелина. Малко повече го вълнува Галя, но не тази тук точно, а друга някоя, с която ще се любят пак други път и на друго място.

Плиска се прекалено дълго и когато най-сетне вдига умито лице, вижда ги в полукръг около себе си. Сакът му е у Христо. Владай го взима и тръгва между двете стени на каньона. Слънцето се появява, кръгло и червено, зад гърба му и хвърля в краката му бодра сянка. Преди да завие, Владай се обръща и вижда белезникавата палатка и силуета на дирижабъла.

Той е взел своето от този каньон и изпълнен със свирепа празничност, решително тръгва към шосето.

Галя гледа заминаването на Владай през цепнатината на палатката и се разплаква. От дете не го е правила и странни са й сега тези солени петна по бузите. Но знае, че не плаче за Владай, това само знае засега. Открива с облекчение, че тримата нямат намерение да й досаждат, изтрива сълзите си и изведнъж разбира, какво пък, нека го е разбрала — плакала е, защото половин година е въздържала себе си и някого от четиримата, сигурно Владай, от такива нощи. Става зла към идиотския морал, който сами си наложиха, зла към противната на бог природа и самата чистота, игра на чистота, зла към пухкавото нездраво тяло на дирижабъла-карикатура, а може би дори фотография на скучния им и наивен порив към полет.

С безпогрешността си на жена Галя разбира още нещо: лятото тук, бъхтенето около цепелина, разделят живота й на две — дирижабълът е развалил първата част, а пък романтичните спомени за него ще зареждат втората част с неискреност. Освен това тя знае, че никога вече няма да се любят с Владай. Че започва безкрайно, чак до края на живота им, имитиране на отношения между всичките тях. Че когато съвсем хигиенично край тях всеки ден ще се разпукват нездрави връзки, те, петимата, няма да могат да избягат от игото на цепелина. Ще виси шкембето му над главите им, ще закрива истинското, простичко небе.

Галя обува джинсите и сандалите, напъхва в чантата най-важното, измъква се тихо от палатката, изкатерва се по пътечката, която води към платото, и дълго и скучно прескача камънаци, преди да стигне до шосето. С автостопа няма проблеми и вече изкачва Витиня в новичък опел, когато тримата разбират най-сетне, че тя е избягала.