Портрети на небесни тела
- Автор: Босев Росен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Портрети на небесни тела». Краткое содержание книги:
22 февруари.
Съквартирантът на Христо е получил колет и ни кани на вино и пръжки. Цяла вечер си прекарваме човешки, но по едно време пак се появява в разговора категорията летене. Съквартирантът на Христо (този с пръжките) следва философия и споделя, че от гледна точка на неговата наука не може да се постави разграничение между пътник и управляващ апарата — те или и двамата летят, или, което е по-точно, и двамата се возят. Според Людмил от гледна точка на физиката нито возенето, нито управляването на апарат, по-тежък от въздуха, може да се нарича летене. Според Христо и Данчо може да се нарича летене. Тримата започват караница (не спор този път, защото Галя я няма), а истинска караница — с повечко псувни, с по-малко аргументи.
Философът не се спуска до вулгарната физическа терминология, спокойно си пийва, надменно замезва.
Аз също не се обаждам — в себе си съм на страната на Людмил, но нямам много с какво да го подкрепя, пък и няма смисъл.
23 февруари.
Галя ни кани след упражненията във «Варшава». Лошо е, че е с нейния, но няма как — той ще черпи. Няколко часа очаквам да започне спорът от последните два дни, защото имам готова мисъл, никой обаче не вдига глава към небето. Ето защо ни в клин, ни в ръкав казвам така:
— Абе тази сутрин ми хрумна, че придвижването в апарат по въздуха може да бъде полет не за возещите се и управляващите апарата, а само за неговите създатели.
Изглежда, съвсем не на място съм се обадил. Другите само ме поглеждат и продължават своето си. Поизложих се.
24 февруари.
Днес Христо и Данчо ми казаха, че са решили да направим свой самолет.
25 февруари.
Данчо домъкна от библиотеката цял кашон въздухоплавателна книжнина. Разпределяме я помежду си и до пети март само това правим — четем, записваме, разменяме си книгите, чертаем по нещичко.
5 срещу 6 март.
Някъде призори най-сетне разбираме, че не е по нашите сили да правим самолет. Разотиваме се да поспим.
8 март.
Честитим на Галя, а тя се сърди: жената не била еднократно събитие, за да има определен ден. За самолета нито дума.
9 март.
Людмил снощи е сънувал дирижабъл!
10 март.
Галя ни чака пред института. Онзи ден се били скарали с нейния завинаги. Ще ни се да е така, но я уверяваме, че ще се сдобрят. Весело ни е и отиваме в кафана. Днес не дават алкохол, но ние си носим отвън. Наливаме си тайно в чашките от чая и си бърборим за цепелина като за нещо съвсем сигурно.
11–27 март.
Готови сме с проектите. Отдето и да ги погледнеш, с каквото и око да ги погледнеш — цепелинът трябва да литне.
28 март.
Данчо се сети да дадем проектите на едни приятелчета от икономическия. След два дни ще имаме резултат.
1 април.
Точно на първи април получихме проектосметната документация. С огромни икономии, без никакъв лукс и без чужд труд дирижабълът ще излезе 56 хиляди лева, зареждането отделно. Оказва се, че от тях имаме два и четиридесет. «Ние поне да се заредим» — шегува се някой. Целият ден минава все в такива безпомощни опити за шеги. Опитваме се да не говорим за цепелина, затова така се шегуваме.
2–24 април.
С всеки изминат ден позабравяхме за краха си. Аз дори не знам у кого останаха проектите, у Галя май. Рядко я виждаме и все с нейния.
25 април.
Днес Галя дойде на нашия таван. Ние с Данчо току-що се бяхме събудили. Дойде странна, обърна се с гръб, докато се облечем (и добре направи — не бих искал да ме види с такива гащета). Прати Данчо да извика веднага Людмил и Христо. Половин час стояхме с нея сами в таванчето — тя на едното легло, аз на другото. Говорихме си нещо, но нито дума не помня. Топуркането на тримата дочух още от влизането им в къщата. Тичаха към нас като пожарникари. Мислеха, че има нещо за гасене, а ние с Галя дори не се докоснахме за този половин час. Те седнаха задъхани до мен, а тя си остана на отсрещното място. Огледа ни четиримата и каза:
— Намерих два декара гумирано платно, купе от ЗИМ, двигател и витло от катастрофирал ПО–2.
— Откъде?
— За красивата жена понякога няма проблеми.
Тя извади проектите (оказа се, че у нея са били), разгледахме ги още веднъж внимателно и открихме, че основните неща са налице. Решихме веднага след сесията да се заемем с дирижабъла. Разсъждавахме за мястото. Спомних си от войнишките години за каньоните край Плевен. Христо също ги знаел. Спряхме се на тях.
26 април — 18 юни
През изминалите петдесет и пет дни нито за момент не ми е хрумвало да водя дневник. До козирката бях зает е работа. Даже изпитите ги избутах някак, без да разбера как. Но свършихме доста — направихме нови проекти на основата на онова, с което разполагахме, и план за работата. Три пъти пътувах с камион до Плевен да пренасям материалите. Крихме ги в една цепнатина в каньона. После, чак до следващото пътуване, спах лошо — все сънувах как овчари откриват платното и си шият от него ямурлуци. От днес тримата сме в каньона. Людмил има още един изпит — ще дойде вдругиден, а Галя обеща да намине на връщане от морето. 19–21 юни.