Разрушителят на светове
- Автор: Диксон Гордон Руперт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Петрова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Разрушителят на светове». Краткое содержание книги:
И така, как да покори Хенри? Беше очевидно, че за него и синовете му не съществува нищо друго, освен религията. Езекил му беше разказвал, че почти всички жители на Хармония и Асоциация са такива — припомни си Блейс. Те винаги бяха готови да се хванат за гушите заради различното тълкуване на религиозните ритуали и догми.
Блейс инстинктивно усещаше, че цитирайки Библията по време на пътуването им, е „настъпил по мазола“ чичо си. Веднага изникваше въпроса как да се държи от сега нататък? Тук, на своята земя и в своята къща, Хенри беше всевластен господар на себе си и на всички други, а мнението му по всеки въпрос отдавна бе непоколебимо ясно. Единственото слабо място, според Блейс, беше вярата му, и навярно това беше пътят, по който щеше да извоюва свободата си. Сега, когато най-после се бе отървал от майка си, хич не му се искаше отново да зависи от някого, нито пък да понася каквито и да било ограничения. Още повече, Блейс искаше сам да се разпорежда със себе си, и искаше сам да избира хората и всичко, което щеше да го заобикаля. Мисълта, че трябва да се примирява с обстановката в тази къща, с недодяланата й мебелировка и грубата, проста храна, беше направо непоносима. Но той беше готов да изтърпи всичко, ако това щеше да му осигури независимост. Междувременно изобщо не възнамеряваше да се ограничава ни най-малко. Момчето изпитваше потребност от нещо, неизразимо с думи, нещо толкова голямо и непостижимо, че всички, които познаваше, а в това число и майка му, биха могли само да си мечтаят за това… За първи път тук, на Асоциация, Блейс почувства, че мечтата му може да стане реалност. Но първото и най-важно условие си оставаше свободата му…
Гласът на Хенри внезапно прекъсна мечтанията му.
— Блейс, в какво училище си учил?
Доста объркан, Блейс изпадна в голямо затруднение какво да му отговори. Всъщност никога не беше ходил на училище. От време на време, когато майка му се сетеше за съществуването на някой предмет, осигуряваше съответния учител. Но тъй като те двамата никога не се задържаха дълго на едно място, беше доста трудно да се наеме постоянен преподавател за толкова къс период време. Майка му смяташе, че при тези обстоятелства това е единствения възможен начин да му осигури образование. Резултатът беше, че Блейс се самообразова, и то прекрасно, но учеше само неща, които го интересуваха, или зазубряше факти, с които да шашне приятелите на майка си, а в крайна сметка и самата нея.
Добре де, мислеше си Блейс, с кое от това, което знам, бих могъл да бъда полезен на Хенри и какво би имало някаква стойност тук?
— Е, аз мога да чета и пиша, разбира се — започна предпазливо той с най-очевидното. — Учил съм аритметика, а също алгебра и геометрия. Донякъде съм наясно и с приложната математика, например с основните положения в геодезията, мога също да определям височината на дърво, чрез дължината на сянката му и така нататък. Знам също една формула, с която да изчисля колко дървен материал ще ви е необходим, ако вие чичо, решите да си построите къща, но не от талпи, а от дъски. Поназнайвам едно-друго и от химията, а също и от механиката…
— Какво по-точно имаш предвид под механика? — прекъсна го Хенри.
Блейс съзря шанса си, и моментално излъга.
— Работих известно време в работилница.
— В работилница ли? — пак попита Хенри.
— Там ме учеха да сглобявам и разглобявам мотори и разни други неща — обясни Блейс.
— Я виж ти? — каза Хенри, и Блейс за първи път усети интерес в гласа му. — Добре, а какво друго си учил?
Блейс трескаво прехвърляше наум предметите, с които би могъл да впечатли Хенри. Надали чичо му би проявил интерес към музика, литература или история на Старата Земя.
— Мога да оказвам първа помощ, учил съм малко медицина — продължи Блейс, — но аритметика наистина знам добре — мога да събирам числа без грешка, а и счетоводството го умея.
— Така ли? — Хенри помисли малко и продължи: — Тук не разполагаме със склад, но все пак записваме това-онова. Аз се занимавам с това, но нямам нищо против да ми помогнеш и това ще стане едно от задълженията ти, Блейс.
Надеждите на Блейс помръкнаха тутакси при споменаването на думата „задължения“.
— Е, добре, нека го обмисля, и после ще поговорим. А междувременно можеш да ми разкажеш какво още знаеш?
Блейс разбра, че засега е по-добре да не се разпростира много-много по този въпрос.