Конспирация за Короната
- Автор: Съливан Майкъл Дж.
- Серия: Откровенията на Ририя #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Конспирация за Короната». Краткое содержание книги:
не повтори сигнала. Ейдриън прекоси стаята на свой ред и двамата поча-
каха няколко минути в мълчание.
Ройс повдигна мандалото с обвитите си в ръкавици ръце, но не от-
вори вратата. Ясно доловиха тежкия екот на ботуши върху камък, първо
един чифт, после друг. Ройс открехна вратата с отслабването на стъпките
и надникна. Залата бе празна.
Пред тях лежеше тесен коридор, осветяван нарядко от факли, чиито
пламъци хвърляха мъждукаща илюзия за движение по стените. Влязоха
в залата, тихо затвориха вратата и бързо преминаха около десетина метра
до украсена с позлатени панти и метална ключалка двойна врата. Ройс
опита да я отвори и поклати глава. Коленичи и извади малък комплект
инструменти от торбичката на колана си, докато Ейдриън се отдалечи в
45
Конспирация за Короната
другия края на залата. От мястото, където стоеше, можеше да вижда ко-
ридора в двете посоки, както и част от десните стълби. Бе подготвен за
всякакви неприятности, които пристигнаха по-рано от очакваното.
По коридора се разнесе шум и Ейдриън дочу слабото потракване на
токове. Все още на колене, Ройс обработваше ключалката, докато стъп-
ките се засилваха. Ейдриън премести ръка на дръжката на меча, когато
крадецът най-сетне тихо отвори вратата. Доверявайки се на късмета си, двамата се шмугнаха вътре. Ройс тихо затвори портата и стъпките отшу-
мяха без да спират.
Намираха се в кралския параклис. Купища свещи горяха във всеки
край на стаята. Поддържайки великолепен сводест таван, мраморни ко-
лони се издигаха в центъра на стаята. Четири реда дървени пейки обг-
раждаха главната пътека.
Петолистни декорации и ажурни орнаменти, характерни за нифронс-
ката църква, украсяваха стените. Алабастрови статуи на Марибор и Нов-
рон стояха зад олтара. Новрон, изобразен като силен, красив мъж в раз-
цвета на силите си, коленичеше с меч в ръка. Бог Марибор, представен
като могъща фигура с дълга брада и надиплени одежди, надвисваше над
Новрон, поставяйки корона на главата на мъжа. Самият олтар представ-
ляваше дървен шкаф с три широки врати и връх от розов мрамор. Над
него имаше още две свещи и голяма разтворена позлатена книга.
ДеУитт бе казал на Ейдриън, че е оставил меча зад олтара, така че те
се отправиха натам.
Наближавайки първия ред пейки, двамата внезапно застинаха. Тяло
лежеше по лице в локва прясна кръв. Заоблената дръжка на кама стърче-
ше от гърба му. Докато Ройс бързо оглеждаше за меча на Пикъринг, Ейд-
риън потърси признаци на живот у наръгания. Мъртъв; от меча нямаше
и следа. Ройс потупа Ейдриън по рамото и посочи към златната корона, търкулнала се до другата страна на колоната. И двамата осъзнаха цялата
тежест на ситуацията – крайно време бе да изчезват.
Отправиха се към вратата. Ройс поспря за миг, за да се убеди в праз-
нотата на залата. Изсулиха се от параклиса, затвориха врата и се отпра-
виха към спалнята.
– Убийци!
Викът се разнесе тъй отблизо и така страховито, че и двамата се
обърнаха с приготвени оръжия. Ейдриън бе извадил два меча – дълъг и
къс; Ройс държеше великолепен кинжал с бяло острие.
Пред отворената врата на параклиса стоеше брадато джудже.
46
Майкъл Дж. Съливан
– Убийци! – викна отново то: излишно. Вече се разнасяше тропот на
крака и след секунда войници с приготвени оръжия заливаха коридора от
двете страни.
– Убийци! – джуджето продължи да ги сочи. – Те убиха краля!
Ройс повдигна резето на водещата към спалнята врата и бутна, но тя
не поддаде. Опита отново, но вратата не помръдваше.
– Хвърлете оръжията или ще ви накълцаме на място! – заповяда вой-
ник. Той беше висок човек с рунтави мустаци, които настръхваха, докато
той скърцаше със зъби.
– Колко мислиш са? – прошепна Ейдриън. Стените ехтяха от звуците
на още пристигащи войници.
– Твърде много – отвърна Ройс.
– След минутка ще са доста по-малко – увери го Ейдриън.
– Няма да успеем. Не мога да отворя вратата, нямаме изход. Изглеж-
да някой я е залостил отвътре. Не можем да се бием с цялата охрана на
замъка!
– Свалете ги веднага! – викна командващият и направи крачка към
тях, докато вдигаше меча си.
– По дяволите – Ейдриън остави остриетата си да се отпуснат на зе-
мята. Ройс стори същото.
– Отведете ги – излая войникът.
* * *
Олрик Есендън се сепна. Не бе в стаята си. Леглото бе далеч по-тяс-