Конспирация за Короната

от оживени производители, артисти и лихвари, които търгуваха с обита-

телите на замъка. Вълната от местна търговия се отдръпваше по залез-

слънце, тъй като през нощта на гражданите се забраняваше да се добли-

жават на повече от петдесет фута от стената. За прилагането на забраната

се грижеха кралските арбалетчици, обучени да стрелят на месо по прека-

лено доближилите се. Стражи по двойки обхождаха замъка, облечени в

ризници от метални брънки и стоманени шлемове със сокола на Мелен-

гар. Разхождаха се непринудено, с пъхнати в колана палци – и често об-

съждаха теми извън службата.

Ройс и Ейдриън изучаваха патрулирането на часовоите около час,

преди да се отправят към задната част на централната кула. Точно както

ДеУитт бе обяснил, немарливи градинари бяха оставили паяжина от де-

бели лозя да се обвива нагоре по камъните. За съжаление не достигаше

до прозорците. В ледената нощ на късната есен, преплуването на рова ги

вледени до костите. Бръшлянът обаче се оказа благонадежден и изкачва-

нето им бе като по стълба.

– Вече зная защо ДеУитт не е искал да го стори сам – прошепна Ейд-

риан, докато висяха на бръшляна. – След потапянето в тази вода, ми се

струва, че ако падна, ще се натроша на късчета.

44

Майкъл Дж. Съливан

– Представи си колко нощни гърнета се изпразват ежедневно в него

– вметна Ройс, докато вбиваше малък клин с халка между два каменни

блока.

Ейдриън погледна нагоре към многото прозорци, които вероятно

принадлежаха към спални. Потръпна от заключението:

– Можех да мина и без това разяснение – измъкна ремък от раницата

си и го прикрепи към халката на клина.

– Опитах се да отвлека вниманието ти от студа – рече Ройс, забивай-

ки друго острие.

Макар досаден и напрегнат, процесът бе изненадващо бърз и скоро

достигнаха най-долния прозорец – преди стражите да са приключили

обиколката си. Ройс опита капака, който се оказа отворен в съответствие

с обещаното. Отвори го съвсем леко и надникна вътре. След миг се пока-

тери и махна на Ейдриън.

Легло с червен балдахин заемаше средата на една от стените. Скрин

и леген за миене стояха до него. Мебелировката се изчерпваше със сем-

пъл дървен стол. Скромен гоблен, изобразяващ преследващи елен хрът-

ки, покриваше срещуположната стена. Всичко бе спретнато, но стерилно.

Нямаше ботуши до вратата, нито гънки по завивките. Стаята бе неизпол-

звана.

Ейдриън остана мълчаливо до прозореца, докато Ройс се отправи

към вратата. Гледаше как краката на крадеца опитват пода, преди да от-

пусне тежестта си. Ройс бе споменавал как веднъж при един обир про-

паднал от тавана, защото случил на слаба дъска. Подът тук бе каменен, но дори камъните понякога изронват хоросана си или прикриват капани.

Ройс стигна до вратата, където приклекна и се заослушва. Направи знак

за ходене с ръката си, сетне започна да брои на пръсти. Имаше пауза, сет-