Възрастите на Лулу

Започнах да го виждам мъгливо. Две огромни сълзи се появиха в ъгълчетата на очите ми. Тогава той промени тона, отдръпна ръцете си и ми заговори. Каза ми почти същото, което ми бе казал и Марсело вечерта, когато отидох да му разкажа в неговата стая, единственото място в света, където можех да бъда спокойна.

— Извинявай, не исках да те изплаша. В действителност няма за какво да се плашиш. Хайде, нищо не се е случило. Смешничко е, ’’сладка флейтичка”, флей-тичката на Гилермито. Все още си спомням, когато се родиха близнаците. Ти ги мразеше, вече не беше най-малката и ги ненавиждаше. Сега си Му отмъстила чрез флейтата му. Само затова се смях, честна дума. Останалите нямат такова въображение, задоволяват се с пръстче. Ти си голямо момиче, здраво момиче, изпол-

зваш правото си и... не си спомням, феминистките имаха дна фраза за подобни случаи, но сега не си я спомням, логично е... Всички го правят, макар че жените не си признават. — Избърса сълзите ми с крайчеца на пръстите си. —Ако спреш да ревеш, ако се държиш добре и ми разкажеш всичко, ще ти купя отнякъде един истински пенис вибратор само за теб.

— Никога не съм имала нещо само мое.

— Знам, но аз ще ти го подаря, за да мислиш за мен, когато го използваш. Знам, че идеята ми не е много оригинална, но ми харесва. — Последната забележка, изглежда, че направи заради самия себе си, защото не я разбрах добре. Въпреки всичко винаги, когато мастурбирах, аз мислех за него, макар че очевидно не можех да му го призная. — Съгласна ли си?

Поклатих утвърдително глава, без да знам точно за какво се бяхме споразумели. Никога през живота си не съм била така объркана.

— Стани!

Станах.

Целувахме се доста дълго, като се търкахме един в друг.

Нави полата ми до кръста, като коремът ми остана открит. Огледалата показваха странното ми изображение.

— Седни и чакай, сега идвам!

Отправи се към вратата и тогава въпреки вцепенението ми разбрах, че трябва да му кажа нещо важно. Повиках го и той се обърна, като опря рамо на рамката на вратата.

— Никога преди не съм лягала с мъж...

— Никъде няма да лягаме, глупачке, поне засега. Само ще се чукаме.

— Искам да кажа, че съм девствена.

Изгледа ме за момент усмихнат и изчезна.

Седнах и зачаках. Опитах се да анализирам състоянието си. Бях топла, възбудена в класическия смисъл на тази дума. Възбудена. Засмях се. Бях отнесла стотици шамари при произнасянето на тази дума, една от най-честите в моя речник, без да разбирам защо. Възбудена, колко демоде звучеше... Произнесох я съв-

сем тихичко, като наблюдавах движението на устните си в огледалото. Пабло ме е възбудил, колко забавно. Повторих го няколко пъти, докато си давах сметка, че съм хубава, много хубава въпреки пъпките на челото си.

Пабло ме бе направил възбудително хубава.

Той беше там с табла, пълна с разни неща, наблюдавайки как движа устните си. Може би ме беше чул, но не каза нищо. Пресече стаята и седна пред мен със скръстени нозе като индиец. Помислих, че ще ме ближе, в крайна сметка ми беше длъжник, но не го направи.