Колчан, пълен със стрели
- Автор: Арчер Джеффри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Левкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Колчан, пълен със стрели». Краткое содержание книги:
Едуардо слезе в ресторанта, облечен с костюма, който бе носил предишния ден. Един помощник-сервитьор го настани на маса, вече заета от французи, които се надяваха да спечелят договор за сондиране в щата Нигер. За пореден път Едуардо махна вяло с ръка, когато се опитаха да го включат в своя разговор. В този момент трябваше да е на среща с френския министър на вътрешните работи, не с някакви си французи. Опита се да се съсредоточи върху рядката супа, питайки се колко ли време щеше да е необходимо, за да се превърне в чиста вода. Главният сервитьор изникна отстрани и посочи с жест единственото свободно място на масата на Мануел Родригес. И този път никой от двамата мъже не показа, че познава другия. Едуардо поведе вътрешен спор със себе си дали да стане от масата, или да се държи така, все едно не го вижда. Реши, че второто е по-достойно. Французите подхванаха спор помежду си кога ще могат да напуснат Лагос. Единият заяви настоятелно, че научил от най-високо място как правителството възнамерявало да залови до един замесените в преврата и чак тогава да отвори летищата, което можело да отнеме и месец.
— Какво? — възкликнаха двамата бразилци на английски.
— Не мога да остана тук цял месец — заяви Едуардо.
— Нито пък аз — каза Мануел Родригес.
— Ще ви се наложи, поне докато заловят Димка — каза единият от французите, преминавайки на английски. — Тъй че и двамата трябва да се успокоите, да?
Двамата бразилци продължиха да се хранят безмълвно. Щом приключи, Едуардо стана от масата и без да поглежда открито към Родригес, пожела „лека нощ“ на португалски. Отколешният му съперник кимна в отговор.
Следващият ден не донесе нова информация. Хотелът остана опасан с кордон войници и до вечерта Едуардо бе успял да си изпусне нервите пред всеки член от екипа си, с когото бе влязъл в някакви взаимоотношения. Слезе на вечеря съвсем сам и когато се озова в ресторанта, видя Мануел Родригес, седнал сам на маса в ъгъла. Родригес вдигна поглед, явно се поколеба за миг и после махна на Едуардо. Самият Едуардо също се поколеба, преди да поеме бавно към Родригес и да заеме мястото срещу него. Родригес му наля чаша вино. Едуардо, който пиеше рядко, я изпи. В началото разговорът им бе доста напрегнат и скован, но тъй като и двамата продължиха да пият, постепенно се отпуснаха. Докато пристигне кафето, Мануел вече разказваше на Едуардо какво би могъл да направи с тази забравена от бога страна.
— Значи няма да останете, ако получите сделката за пристанищата? — попита Едуардо.
— Няма надежда — отвърна Родригес, който не се изненада, че Де Силвейра знае за неговия интерес към сделката за пристанището. — Аз се зачеркнах от списъка с кандидатите ден преди преврата. Този четвъртък сутринта възнамерявах да летя обратно за Бразилия.
— Може ли да обясните защо се оттеглихте?
— Главно заради проблема с работната ръка, а и заради задръстването на пристанищата.
— Не съм убеден, че схващам — рече Едуардо, разбирайки прекрасно, но любопитен да узнае дали Родригес не бе научил някои дребни на пръв поглед подробности, убягнали на неговия екип.
Мануел Родригес млъкна, за да осмисли факта, че мъжът, когото повече от трийсет години бе възприемал като най-опасен враг, сега слушаше собствената му поверителна информация. За момент се замисли над положението, отпивайки от кафето си. Едуардо не каза нищо.
— Преди всичко е налице драстична липса на квалифицирана работна ръка, а като капак и тази безумна квотна система.
— Квотна система? — повтори невинно Едуардо.
— Процентът на хора от страната на предприемача, на които правителството ще позволи да работят в Нигерия.
— Защо това да е проблем? — попита Едуардо, привеждайки се напред.
— По закон се задължавате на един чужденец да назначите петдесет местни, тъй че аз можех да доведа само около двайсет и петима от моите най-добри специалисти, за да организират изпълнението на контракт за петдесет милиона долара, при това трябваше да се съобразявам с нигерийците на всички други равнища. С тази проклета система правителството си прерязва собственото гърло; те не могат да очакват прости работници, били те черни или бели, да добият квалификация за една нощ. Всичко е заради тази тяхна национална гордост. Някой трябва да им каже, че не могат да си я позволят, ако искат да свършат работата на разумна цена. Подобен подход е най-сигурният път към банкрута. И на всичкото отгоре германците вече са събрали най-способните работници за своите пътни проекти.