Колчан, пълен със стрели
- Автор: Арчер Джеффри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Левкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Колчан, пълен със стрели». Краткое содержание книги:
Едуардо се хвана за парапета в асансьора, търсейки опора, тъй като все още се чувстваше замаян. Как само презираше това необразовано, напористо парвеню, чието семейство от четирима полубратя — всичките от различни бащи — претендираха, че притежават най-голямата строителна компания в Бразилия. Всеки от двамата мъже бе толкова заинтересован от провала на другия, колкото и от собствения си успех.
Едуардо недоумяваше какво ли прави Родригес в Лагос, тъй като бе сигурен, че неговият съперник не е осъществил връзка с нигерийския президент. В края на краищата Едуардо никога не бе вземал наем за малката къща в Рио, обитавана от любовницата на един много висш служител в правителствения отдел по протокола. А неговата единствена задача бе да се погрижи Родригес никога да не бъде канен на прием, посетен от пристигнал в Бразилия висш държавен служител. Постоянното отсъствие на Родригес от тези официални събития гарантираше разсеяността на събиращия наемите в Рио подчинен на Едуардо.
Едуардо никога не би признал пред когото и да било, че присъствието на Родригес го обезпокои сериозно, но реши незабавно да установи какво бе довело неговия отколешен враг в Нигерия. Щом се озова в апартамента си, Де Силвейра нареди на личния си секретар да разбере какви са целите на Мануел Родригес. Беше готов тутакси да поеме обратно към Бразилия, ако се окажеше, че Родригес участва по какъвто и да било начин в новия проект за столицата, а една млада дама в Рио внезапно щеше да се изправи пред необходимостта да си намери друго жилище.
Час по-късно личният му секретар се върна с информацията, че Родригес се намира в Нигерия във връзка с оферта, целяща сключване на договор за построяване на ново пристанище в Лагос; явно, нямаше нищо общо с проекта за новата столица и навярно все още се мъчеше да си уреди среща с президента.
— Кой министър отговаря за пристанищата и кога по график трябва да се видя с него? — попита Де Силвейра.
Секретарят се зарови в папката си с документация и уговорени срещи.
— Министърът на транспорта — отвърна той. — Срещата ви с него е насрочена за девет часа в четвъртък сутринта. — Служба „Протокол“ към нигерийското правителство бе съставила четиридневна програма на деловите срещи на Де Силвейра, включващи всички министри от правителството, свързани с новия проект за столицата. — Това е последната ви среща преди окончателното обсъждане с президента. После летите за Париж.
Секретарят отметна нещо в папката и напусна.
Едуардо остана сам в своя апартамент и се зае да преглежда докладите по проекта за нова столица, които бе получил от експертите си. Някои членове на екипа му вече проявяваха признаци на нервност. Една неизменна грижа, която винаги съпътстваше договарянето на строителството на крупен обект, бе възможността на ръководителя да плаща, и то да плаща навреме. Неуспехът в това отношение бе най-бързият път към банкрута, но откакто в Нигерия бяха открити петролни находища, изглежда, нямаше недостиг на средства и със сигурност не липсваха хора, готови да изхарчат тези пари от името на правителството. Де Силвейра нямаше тази грижа тъй като категорично изискваше солидно предварително заплащане; в противен случай не би мръднал и на йота извън Бразилия — нито той, нито многобройният му екип. Но мащабността на този конкретен договор правеше обстоятелствата малко необичайни. Едуардо си даваше сметка колко би пострадала репутацията му, ако започне строежа и не успее да го завърши. Той препречете докладите по време на самотната вечеря в стаята си и си легна рано, след като пропиля близо час в напразни усилия да се свърже по телефона със съпругата си.
Първата среща на Де Силвейра следващата сутрин бе с директора на Централната банка на Нигерия. Едуардо бе облякъл току-що изгладен костюм, нова риза и лъснати до блясък обувки — за четирите дни никой нямаше да го види в едни и същи дрехи. В 8:45 на вратата на апартамента му се почука леко и когато секретарят отвори, видя полковник Усман, застанал мирно, в очакване да съпроводи Едуардо до банката. На излизане от хотела Едуардо отново съзря Мануел Родригес, облечен в същите протрити джинси, със същата омачкана тениска и вероятно със същата дъвка в уста, да се качва в беемве. Де Силвейра навъсен спря, загледан в отдалечаващата се кола, и се замисли за срещата си в четвъртък сутринта с министъра, който отговаряше за пристанищата. Тази среща щеше да бъде последвана от финалния разговор с президента.