Колчан, пълен със стрели
- Автор: Арчер Джеффри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Левкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Колчан, пълен със стрели». Краткое содержание книги:
— Но несъмнено — рече Едуардо — вие наемате според правилата, колкото и да са глупави, като по този начин обезпечавате всякакви възможности, и след като сте сигурен, че плащането е гарантирано…
Мануел вдигна ръка, за да прекъсне Едуардо:
— Това е другият проблем. Не може да сте сигурен. Само миналия месец правителството се оттегли от важен контракт за стоманодобив. Чрез това свое действие — поясни той — доведоха до фалит известна международна компания. Тъй че нищо не им пречи да опитат същия номер и с мен. А като не платят, кого ще съдите? Висшият военен съвет?
— А проблемите с пристанището?
— Пристанището е запълнено до краен предел. Има сто и седемдесет кораба, които трябва спешно да бъдат разтоварени, а им се налага престой, който стига и до шест месеца. Отгоре на това има такса забавяне от пет хиляди долара на ден, а с предимство се ползват единствено бързоразвалящи се хранителни продукти.
— Винаги има начин да се преодолее подобен проблем — каза Едуардо и красноречиво потърка палеца си във връхчетата на показалеца и средния си пръст.
— Подкуп? Не върши работа, Едуардо. Как можеш да прередиш опашка, в която всичките сто и седемдесет кораба вече са дали подкуп на началника на пристанището? И не си мисли, че като уредиш наема за апартамента на една от любовниците му, това ще помогне — добави Родригес с усмивка. — На такъв ще трябва да му осигуриш и самата любовница.
Едуардо задържа дъх, но не каза нищо.
— Само си помисли — продължи Родригес, — ако положението се влоши, началникът на пристанището ще бъде със сигурност по-богат от теб.
За първи път от три дни Едуардо се разсмя.
— Казвам ти, Едуардо, бихме спечелили повече, ако изградим солна мина в Сибир.
Едуардо се засмя отново и част от служителите на „Прентино“ и Родригес, които обядваха по другите маси, се втренчиха изумено в своите началници.
— А ти кандидатстваше за големия проект, за новата столица Абуджа? — попита Мануел.
— Точно така — призна Едуардо.
— Аз направих всичко, което беше във властта ми, за да ти дадат този контракт — каза другият тихо.
— Какво? — възкликна Едуардо недоумяващ. — Защо?
— Смятах, че Абуджа ще причини на империята „Прентино“ повече главоболия от онези, с които дори ти можеш да се справиш, Едуардо, а това би могло да ми осигури свободен терен у дома. Помисли си. Всеки път, когато се наложи орязване на средствата в Нигерия, коя ще е първата глава, която ще се търкулне от дръвника? „Ненужният град“, както го наричат местните.
— Ненужният град? — повтори Едуардо.
— Да, и не помага, когато заявиш, че няма да си мръднеш пръста без авансово плащане. Знаеш не по-зле от мен, че ще ти трябват поне стотина от най-добрите ти хора тук, на пълен работен ден, за да организират такава мащабна работа. Те ще имат нужда от храна, заплати, покрив, най-вероятно и от училище и болница. И след като са се установили тук, не можеш просто да ги изтегляш от работа на две седмици само защото правителството закъснява с плащанията. Не е рентабилно, и ти го знаеш. — Родригес наля на Едуардо нова чаша вино.
— Имах това предвид — рече Едуардо, докато отпиваше глътка, — но разчитах на подкрепата на държавния глава.
— На покойния държавен глава…
— Разбирам становището ти, Мануел.
— Възможно е новият държавен глава също да те подкрепи, но как ще стоят нещата със следващия? През последните три години в Нигерия са станали три преврата.
За момент Едуардо остана безмълвен.
— Играеш ли табла?
— Да. Защо питаш?
— Трябва да спечеля някакви пари, докато съм тук — засмя се Мануел.
— Защо не дойдеш в стаята ми? — предложи Де Силвейра. — Длъжен съм да те предупредя все пак, че винаги успявам да победя подчинените си.