Колчан, пълен със стрели

— Родригес, изглежда, много държи вие да получите контракта за столицата в Абуджа. Сипе хвалебствия за вас пред всеки министър, с когото се среща. Странно — продължи посланикът. — Винаги съм смятал, че вие двамата не се разбирате.

Едуардо не отвърна, опитвайки се да прецени какъв трик може да е замислил Родригес с тази подкрепа на каузата му.

Едуардо прекара следобеда с министъра на финансите и потвърди предварителните договорености, които бе постигнал с директора на банката. Министърът на финансите бе предупреден какво да очаква от срещата с Едуардо де Силвейра и да не се изненадва от безпардонните изисквания на бразилеца. Де Силвейра, наясно с отправеното предупреждение, позволи на горкия човечец да се попазари и дори отстъпи по няколко несъществени пункта, за което щеше да уведоми президента на следващото заседание на Висшия военен съвет. Едуардо остави грейналия в усмивка министър да смята, че е спечелил някоя и друга точка срещу страховития южноамериканец.

Същата вечер Едуардо хапна насаме със своите старши съветници, които, от своя страна, вече работеха със служителите на министъра. Всеки от тях направи отчет за деня по проблемите, с които щяха да се сблъскат, ако започнат работа по проекта в Нигерия. Главният инженер побърза да подчертае невъзможността да се наеме квалифицирана работна ръка на каквато и да е цена, тъй като немците вече са осъществили контрол над пазара предвид техните дългосрочни проекти за пътно строителство. Финансовите съветници също представиха мрачен отчет за международни компании, чакащи по шест месеца и повече осребряването на чековете си от Централната банка. Едуардо си водеше бележки, но нито веднъж не изрази лично мнение. Хората му си тръгнаха малко след единайсет и преди да си легне, той реши да се поразтъпче около хотела. Докато се разхождаше из пищните тропически градини, едва успя да избегне пряк сблъсък с Мануел Родригес, като се шмугна зад едно голямо декоративно дърво. Дребосъкът го подмина, жвакайки дъвката си, без да забележи гневния поглед на Едуардо. До четвъртък след обяд, Родригес, ще си поел обратно към Бразилия с пълен куфар планове за архив с гриф „отхвърлени проекти“ — безмълвно се закани той. Един бъбрив сив папагал вдигна рязко глава и му изскърца нещо, все едно бе посветен в тайната му. Едуардо си позволи лека усмивка и се запъти към стаята си.

На следващия ден полковник Усман отново пристигна точно в 8:45 и Едуардо прекара сутринта с министъра по снабдяването и кооперациите — или липсата им, както изкоментира пред личния си секретар по-късно. Следобедът мина в компанията на министъра по труда, в проверка на наличната неквалифицирана работна ръка и пълната липса на добре подготвени специалисти. В съзнанието на Едуардо бързо взе да се оформя заключението, че въпреки заявения от страна на въпросните министри оптимизъм, това щеше да бъде най-тежкият контракт, с който някога се е захващал. Загубата нямаше да има само финансово изражение, ако целият международен делови свят стоеше и го гледаше как се проваля с гръм и трясък. Вечерта хората му докладваха за пореден път, след като бяха намерили решение на част от съществуващите проблеми и бяха изровили нови. Бяха стигнали до заключението, че ако сегашният режим се задържи на власт, няма основания за сериозни тревоги по отношение на плащанията, тъй като президентът бе определил бъдещия град като проект от първостепенна важност. До тях бе достигнал дори слухът, че в случай на недостиг на квалифицирана работна ръка армията има готовност да им предостави една войскова част. Едуардо си отбеляза да поиска писмено потвърждение за това от държавния глава при последната им среща на следващия ден. Но не проблемът с работната ръка занимаваше Едуардо, докато същата нощ си обличаше копринената пижама. Той хихикаше доволно при мисълта за неизбежното и внезапно отпътуване на Мануел Родригес за Бразилия. Спа добре.