Колчан, пълен със стрели
- Автор: Арчер Джеффри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Левкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Колчан, пълен със стрели». Краткое содержание книги:
Организираш ли успешен държавен преврат, ставаш национален герой, провалиш ли се, вече си престъпник; в бизнеса разликата между фалита и спечелването на състояние е същата, помисли си Едуардо, докато слушаше репортажа по новините. Вече планираше мислено ранното си заминаване от Нигерия, когато говорителят направи съобщение, което го смрази до мозъка на костите му.
— Докато подполковник Димка и неговите съучастници са на свобода, летищата в цялата страна ще бъдат затворени до второ нареждане.
Когато говорителят приключи своята информация, зазвуча маршова музика в памет на загиналия генерал Мохамед.
Едуардо слезе долу разгневен. Хотелът все още бе обграден от въоръжена охрана. Той се взря в кортежа от шест празни мерцедеса, паркирани само на десетина ярда зад пушките на войниците. Върна се във фоайето, раздразнен от брътвежа на различни езици, долитащ до него от всички посоки. Едуардо се огледа — очевидно много хора бяха намерили принудителен подслон в хотела през тази нощ и бяха спали във фоайето или в бара. Прегледа щанда с евтини издания, за да си намери нещо за четене, но бяха останали само четири екземпляра от някакъв пътеводител на Лагос, всичко друго бе продадено. Книги от автори, които не се четяха от години, сега сменяха притежателите си на висока цена. Едуардо се върна в стаята си, която започна да му наподобява затвор, и за четвърти път се зае да чете проекта за нова столица. Направи пореден опит да се свърже с бразилския посланик, за да установи дали може да получи специално разрешение за напускане на страната, тъй като разполагаше със собствен самолет. На телефона на посолството не отговаряше никой. Едуардо слезе долу за ранен обяд само за да установи, че ресторантът за пореден път е претъпкан. Настаниха го на една маса с германци, които се тревожеха за някакъв договор, подписан от правителството предишната седмица, още преди неуспелия преврат. Чудеха се дали все още е в сила. Мануел Родригес влезе в помещението няколко минути по-късно и бе настанен на съседната маса.
След обяд Де Силвейра мрачно огледа графика си за следващите седем дни. Същата сутрин трябваше да е пристигнал в Париж за среща с министъра на вътрешните работи, а оттам да отлети за Лондон за преговори с председателя на борда на производителите на стомана. Календарът му бе запълнен за следващите деветдесет и два дни, до семейната му почивка през май.
— Карам си тазгодишната почивка в Нигерия — заяви иронично той на един от помощниците си.
Онова, което най-много дразнеше Едуардо във връзка с преврата, бе липсата на всякаква комуникация с външния свят. Питаше се какво ли става в Бразилия и се ядосваше, че не може да телефонира или да изпрати телекс до Париж или Лондон, за да обясни лично причината за отсъствието си. Слушаше нетърпеливо радио „Нигерия“ на всеки точен час за някаква нова информация. В пет часа научи, че Висшият военен съвет е избрал нов президент, който ще направи обръщение към нацията по телевизията и радиото в девет часа същата вечер.
Едуардо де Силвейра пусна телевизора в 8:45; обикновено някой от сътрудниците му го включваше минута преди девет. Седна и се втренчи в някаква нигерийка, която обсъждаше шиенето на женски дрехи; след нея се появи съобщаващият прогнозата за времето, който предостави на Едуардо ценната информация, че високите температури ще се задържат и през следващия месец. Едуардо очакваше обръщението на президента, а коляното му потръпваше нервно. В девет часа, след като прозвуча националният химн, на екрана в парадна униформа се появи новият държавен глава — генерал Обасанджо. Говори първо за трагичната смърт на покойния президент и за скръбната загуба, която преживява цялата нация, след което заяви, че неговото правителство ще продължи да работи за благото на Нигерия. Изглеждаше притеснен, когато се извини на всички чужденци, принудени да търпят неудобствата, възникнали вследствие на опита за преврат, но заяви недвусмислено, че ограниченията, наложени от здрач до разсъмване, ще продължат, докато предводителите на размирниците не бъдат открити и предадени на правосъдието. Той потвърди, че всички летища ще останат затворени до задържането на подполковник Димка. Новият президент завърши изявлението си с уверението, че всички други форми на комуникация ще бъдат възобновени възможно най-скоро. Отново зазвуча националният химн, а в това време Едуардо мислеше за милионите долари, които можеше да загуби заради това насилствено пребиваване в хотелската стая, докато частният му самолет чакаше на пистата само на няколко мили от него. Един от мениджърите му взе да разсъждава колко време ще отнеме на властите да заловят подполковник Димка; той не каза на Де Силвейра колко нищожни бяха изгледите това да стане до месец.