Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Колчан, пълен със стрели - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Колчан, пълен със стрели

Электронная книга - «Колчан, пълен със стрели». Краткое содержание книги:

Двама приятели са омаяни от нюйоркска красавица — със съвсем неочаквани последици.
1 ... 15 16 17 18 19 20 21 22 23 ... 75
Перейти на страницу:

— Може би те всеки път съумяват да загубят — каза Мануел, стана и взе наполовина празната бутилка, хващайки я за гърлото.

Докато напускаха ресторанта, двамата мъже се смееха.

От този момент нататък двамата президенти всеки ден обядваха и вечеряха заедно. В рамките на една седмица подчинените им вече се хранеха на общи маси. Едуардо слизаше в ресторанта без вратовръзка, докато Мануел облече риза за първи път от години. До края на втората седмица двамата съперници вече се бяха надигравали на тенис на маса, на табла и бридж със залог от сто долара на точка. В края на всеки ден Едуардо неизменно завършваше с дълг към Мануел, възлизащ на около милион долара, които Мануел с удоволствие заменяше за най-добрата бутилка вино, останала в избата на хотела.

Макар че подполковник Димка бе забелязан от около четирийсет хиляди нигерийци на най-различни места, той все така успяваше да си остане на свобода. Както бе заявил новият президент, летищата останаха затворени, но комуникациите бяха възстановени, което поне даде възможност на Едуардо да се свърже с Бразилия по телефона и телекса. Братята и съпругата му умоляваха Едуардо да се върне у дома на всяка цена — отсъствието му бе замразило решения по основни контракти из целия свят. Но съобщението на Едуардо до Бразилия бе едно и също — докато Димка е на свобода, летищата ще останат затворени.

Един вторник, по време на вечеря, Едуардо си взе белята да обяснява на Мануел защо Бразилия бе загубила Световната купа. Мануел отхвърли оскърбителните твърдения на Едуардо и го обвини в некомпетентност и предубеденост. Това бе единствената тема, по която двамата не бяха постигнали съгласие през изминалите три седмици.

— Смятам, че вината за цялото фиаско е на Загало — рече Едуардо.

— Не, не можеш да обвиняваш мениджъра — възрази Мануел. — Виновни са тъпите ни селекционери, които разбират от футбол по-малко и от теб. Изобщо не трябваше да махат Леао от вратата, а и при всички случаи бяхме длъжни да проумеем след загубата от Аржентина миналата година, че стратегиите ни са остарели. Трябва да атакуваш, да атакуваш, ако искаш да бележиш голове.

— Глупости. И досега разполагаме с най-сигурната защита на света.

— Което означава, че най-добрият резултат, на който можеш да се надяваш, е нула на нула.

— Никога… — започна Едуардо.

— Извинете, сър. — Едуардо вдигна очи и видя до себе си личния си секретар, свел към него тревожен поглед.

— Да, какъв е проблемът?

— Спешен телекс от Бразилия, сър.

Едуардо прочете първия абзац и после попита Мануел дали би бил така любезен да го извини за няколко минути. Другият кимна учтиво. Едуардо напусна масата и докато с отривиста стъпка прекосяваше трапезарията, още седемнайсет гости оставиха храната си и го последваха припряно до апартамента му на последния етаж, където вече се бяха събрали останалите му подчинени. Докато Де Силвейра внимателно четеше телекса, осъзнавайки внезапно колко дни вече е затворен в Лагос, никой не отрони дума.

Телексът бе от брат му Карлош и се отнасяше за Панамериканския пътен проект — една осемлентова магистрала, която щеше да се простира от Бразилия до Мексико. „Прентино“ бяха кандидатствали за отсека, пресичащ джунглата по поречието на Амазонка, и трябваше да получат потвърдените и подписани банкови гаранции до следващия ден на обяд, вторник. Но Едуардо бе забравил за кой вторник става дума, както и за документа, който бе длъжен да подпише най-късно до пладне на другия ден.

— Но какъв е проблемът? — попита Едуардо личния си секретар. — „Банко до Бразил“ вече се споразумяха с Алфредо да действат като гаранти. Какво пречи на Карлош да подпише споразумението в мое отсъствие?

— Мексиканците сега искат отговорността за контракта да бъде обща заради застрахователните проблеми — „Лойд“ в Лондон няма да покрият целия риск, ако участва само една компания. Всички подробности са на страница седма на телекса.

Едуардо бързо отгърна листовете. Прочете, че братята му вече се бяха опитали да упражнят натиск върху „Лойд“, но безуспешно. „Все едно да подкупиш девствена лелка да участва в публична оргия“ — помисли си Едуардо и щеше да им го каже, ако си беше в Бразилия. Затова мексиканското правителство настояваше контрактът да включва и една международна строителна компания, приемлива за „Лойд“, в случай че правните документи трябва да бъдат подписани до следващия ден на обяд.

— Останете тук — нареди Едуардо на служителите си и се върна в ресторанта сам, влачейки след себе си дългия телекс. Спря до масата с Родригес, който сега го наблюдаваше безмълвно.

1 ... 15 16 17 18 19 20 21 22 23 ... 75
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)