Чудовището на нашата улица

Дюс заби поглед в краката си.

— Мелъди разбра, че не се интересувам от нея, и опита да флиртува, и…

— И? — попита Клео, като едва забележимо наклони глава. Неуловимото движение леко разлюля лакираната й черна лъскава коса.

— Ами, свали ми очилата.

Клео ахна, като си спомни статуята, подпряна на доста необичайно място до една от масите в салона.

— Ти ли я вкамени?

Дюс кимна засрамен.

— Избягах, колкото се може по-бързо, и тогава те видях, и… нататък знаеш останалото. Нищо не се е случило. Кълна се в Адонис17.

— Не знам — въздъхна Клео. Отговорът му не бе задоволителен. Трябваше да каже, че това е била най-ужасната вечер в живота му, защото тя не е била с него, а не защото е превърнал в камък някаква си вещица. Клео вярваше, че нищо не се бе случило между него и Мелъди, но това нямаше никакво значение. Тя искаше още уверения. Спомни си онзи случай, когато си купи същите обувки в четири различни цвята. Щом можеше да има повече от нещо, защо да не го има?

— Може би трябва да започнем да излизаме с други хора?

— Какво? — той пъхна ръце в джобовете си. — Но аз искам да съм само с теб.

Bon appétit18!

Клео можеше да спре дотук. С това признание можеше да пирува до понеделник. Вместо това тя въздъхна и продължи да го разпенва като мляко за капучино в Starbucks.

— Е, сдобрихме ли се? — попита Дюс и тръгна към моста с нерешителна походка.

Клео погледна надолу и изтърси финия бял прах от роклята си. Боса, тя бавно тръгна по студената каменна дъга на моста. Щом стигна другата страна, опря гръб на перилата и скръсти ръце. Котките се сгушиха около глезените й.

— Ами сега? — попита Дюс и пристъпи напред, като стискаше тънка червена кутия. В златни букви там се четеше Мон Блан и върху целия капак бяха пробити малки дупчици. Но надписът спокойно можеше да гласи „Вехтории“.

Изправена лице в лице с Дюс и собственото си отражение, Клео оправи пролуката в гривните си и прие подаръка. Но не и извинението му. Не още.

— Отвори я — той се усмихна. — Бавно.

Клео повдигна капака на кутията. Пантите изскърцаха в знак на протест. При вида на съдържанието тя ахна.

— Хубаво, нали? — попита Дюс, като плъзна пръста си под пъстрата змия. После я повдигна към ръката на Клео. Люспите на змията уловиха светлината на свещите и я отразиха в калейдоскоп от пъстроцветни искри, които съперничеха на скъпоценните камъни на леля Нефертити. — Падна от косата на мама. Това е първият й бял косъм.

Клео се наведе над кутията и изгука:

— Здрасти, как се казваш?

В отговор змията вдигна триъгълната си глава и стрелна раздвоения си език навън:

— Хсссссссссссс.

— Мииииауууу! — Бастет, Акинс, Чисиси, Ебъни, Уфа, Уси и Миу-Миу се разпръснаха като мънистата на счупена огърлица менат19.