Чудовището на нашата улица
- Автор: Харисън Лийси
- Серия: Monster High #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0851-3
- Переводчик: Кристина Георгиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Чудовището на нашата улица». Краткое содержание книги:
Клео вдигна огърлицата. Соколът в центъра й изглеждаше почти като жив. Рубинените му очи блестяха, сякаш се канеше да се нахвърли върху някой безпомощен заек. След това тя с мъка вдигна тежката, богато украсената корона — петнайсет вдигания с всяка ръка щяха да са достатъчни до понеделник да има бицепсите на Мишел Обама.
— Какъв е смисълът? — тя въздъхна и положи скъпоценностите обратно в куфарчето. Фантазията, че е леля Нефертити, не можеше да задоволи любовта й към блясъка за по-дълго. Нуждаеше се от истински почитател. Принц от настоящето. Но точно сега тя не говореше с него. И така се оказа затворена с цяло котило полузаспали мъркащи котки стражари.
С тихи стъпки Клео слезе по стъпалата от леглото си и прекоси моста до своя пясъчен остров. Ленивото течение на Нил й носеше покой. Коленичила, тя сключи ръце за молитва и вдигна сините си като топаз очи към безлунното небе над стъкления покрив. Имаше няколко неотложни въпроса към древната богиня на красотата.
— О, Хатор — подхвана Клео, — защо си ме надарила с изобилие от прелест и разкош, а сетне ме лишаваш от хора, които да ми завиждат? И то точно в събота вечер? — Тя бе на път да се разпростре върху коварството на новоналожения полицейски час в Салем и как не биваше да страда заради грешките на Франки, но Рам винаги повтаряше, че трябва да търси решение на проблемите си, а не съчувствие за тях. Вероятно и Хатор мислеше като него.
— Добре, ето и истинския ми въпрос — продължи Клео. — Може ли богът на слънцето и огъня, Ра, да контролира и защитната стена Firewall? Защото наистина имам нужда да премахне стената на татко, за да мога да пратя няколко съобщения. За две минути най-много. И после може пак да я вдигне. Ману го направи за около пет минути. Значи Ра ще може вероятно да го стори за половината от това време. Не, сериозно… — Тя повдигна стоманеното куфарче със скъпоценностите, за да може Хатор да ги види по-добре. — Какъв е смисълът от всичката тази красота, ако наоколо няма никой, който да й се възхити?
Хатор мълчеше.
Клео свали куфарчето.
— Именно. Няма никой.
— Аз ще им се насладя — изрече познат глас.
Бастет, Акинс, Чисиси, Ебъни, Уфа, Уси и Миу-Миу надигнаха глави.
„Велики Геб!“
Клео се усмихна, щом зърна приятеля си да се подпира небрежно на вратата на стаята й. Въпреки това отказа да прекоси моста и да го посрещне.
Тъмни прилепнали дънки, изкусителна блуза в избледнял тъмносин цвят с дълъг ръкав и кафявите като шоколад кожени маратонки над глезена, които Клео му купи в Деня на труда, правеха Дюс просто неустоим.
„Благодаря ти, Хатор!“
Наследник на горгоните, Дюс имаше змии вместо коса и притежаваше способността да превръща всичко, което погледне, в камък. Затова винаги носеше очила и шапка. И макар тези аксесоари да бяха от съдбоносно значение за здравето и живота на околните, Клео оценяваше оригиналността, която придаваха на иначе непретенциозния му стил. Вярно че заради тъмните очила бе невъзможно да надзърне в очите на Дюс, но поне отражението им й позволяваше да се взира в своите собствени. А това никога не й омръзваше.
— Приятна обстановка.
Клео прокара пръсти по пясъка, за да скрие нетърпението си.
— Ти какво правиш тук? — попита тя величествено за всеки случай, да не би да беше забравил, че му е ядосана.
— Опитах да ти се обадя — каза той и пъхна ръце в джобовете си. — Но всеки път се включваше гласовата поща.
„Всеки път?“
Клео умираше да научи колко пъти бе опитвал, по кое време, какво щеше да й каже, ако се бе свързал, и дали отсъствието й бе накарало сърцето му да тръпне. Но не се осмели да свали гарда. Защо да му казва, че Рам е спрял обажданията й? Вместо това тя реши да го остави да си мисли, че нарочно бе постъпила така. Това й придаваше някаква привлекателна недостъпност.
— Е… какво? — промърмори Дюс. — Няма да ми говориш ли?
Неспособна да диша нито миг повече, защото роклята пристягаше корема й, Клео се изправи. Лилавата рокля смаляваше талията й и уголемяваше деколтето, което доказваше, че френският дизайнер бе истински Геб в своята област.
— А ти за какво точно искаше да говорим? — попита тя и като сложи ръка на кръста, издаде напред едното си рамо. Защо да не му даде да разбере какво е изгубил, като е завел на танците онова скарано с модата момиче?