Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Куртоазни новели-ле - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Куртоазни новели-ле

Электронная книга - «Куртоазни новели-ле». Краткое содержание книги:

Мари дьо Франс е първата френска писателка. Животът й за нас е пълна загадка. Името й — също, макар че опити за неговото разгадаване не липсват. Живяла е през втората половина на XII век и по всяка вероятност е пребивавала известно време в един от тогавашните духовни центрове — двора на английския крал Хенри II Плантагенет, управлявал страната цели 35 години (1154–1189). Основания за подобно предположение откриваме в нейното творчество. Към 1180 г. Мари адаптира от английски на френски в стихове сборник с езопови басни (общо 102 на брой), за чийто автор се смятал английският крал Алберт Велики (ум. 899). Най-вероятно е научила английски в самата Англия. В края на своята адаптация на въпросните басни Мари пише: „Името ми е Мари и съм от Франция.“ Посочването на страната, от която произлиза, има смисъл само в хипотезата, че говорещият се намира в чужбина. Впрочем твърдението „аз съм от Франция“ по онова време означава „аз съм от Ил дьо Франс“ — областта около Париж в централната част на Северна Франция.
В пролога на своя сборник с куртоазни новели Мари заявява, че поднася творбата си като дар на доблестния крал, без да го назове. Коментаторите са единодушни: става дума за Хенри II Плантагенет. Последен аргумент в подкрепа на тезата за връзката на Мари с Англия: писателката дава заглавието на един от своите разкази (Славеят) на френски, на бретонски и на английски, а на друг (Орловите нокти — на английски2 и на френски). Така можем да посочим три културни ареала, с които Мари е свързана: родена в Ил дьо Франс (най-вероятно в Париж) живяла в Нормандия, писала в Лондон.
1 ... 9 10 11 12 13 14 15 16 17 ... 58
Перейти на страницу:
Най-сетне идва ден, когато Мериадук организира турнир със цел да ликвидира ненавистния си съсед. Той кани рицари безчет, [750] но най разчита на Гижмар, неустрашим приятел стар, защото, ако се наложи, той само с меча си ще може победа в боя да спечели, [755] подкрепян от стотина смели и силни рицари най-лични, калени в боеве епични.
След като с почести безчет Гижмар е в замъка приет, [760] Мериадук го нагостява, след туй сестра си призовава да дойде с тази, по която весден копнее му душата. В премени чудни, за ръка [765] се хващат двете и така те влизат в празничната зала. А дамата, печална, вяла, щом името Гижмар дочува, се тряска, мисли, че сънува, [770] изпада на часа в несвяст. Сестра му спуска се тогаз и хваща я… Гижмар се взира в лицето й, дъхът му спира и сам се чуди и се мае: [775] — Аз луд ли съм? Нима това е любимата ми, тази, дето навеки ми плени сърцето и всеотдайно ме обича? Не, не, жените си приличат… [780] Греша навярно, няма как тя да е тука. И все пак това е моята изгора и трябва с нея да говоря.         До нея той се приближава, [785] целува я, но не посмява да издаде дори и звук. Поглежда ги Мериадук озадачено, след това изрича, кимвайки с глава: [790] — Сеньор Гижмар, дали ще може сестра ми възела тъй сложен на ризата ви да развърже?         Гижмар не възразява: бърже донасят ризата. Тогава [795] той на девойката я дава, опитва тя безрезултатно и връща ризата обратно. А дамата е тъй смутена, дордето гледа тази сцена, [800] защото възела познава, ала се много притеснява да не се тайната разкрие. — Госпожо, а защо и вие не пробвате се на свой ред? — [805] й казва, от тъга обзет, Мериадук… Не е хич мъчно това за нея и тя сръчно развързва го. Най-изумен е рицарят във тоз момент: [810] — Нима сте моята любима? — възкликва той, но още има невяра в неговия глас. — Ако е истина, тогаз ще трябва да ме уверите, [815] госпожо, като разрешите да проверя какъв колан пристяга кръшния ви стан, как е токата закопчана.         С ръка напипва той колана [820] и вън от всякакво съмнение й казва: — Чудно приключение събра ни и то точно тук. Как тъй сте у Мериадук?         Разказва му подробно тя [825] за мъките, за горестта, за всичко, що е преживяла, как от затвора е успяла да се измъкне, та вълните да я избавят от тъгите, [830] как после с кораб през морето е стигнала дотам, където Мериадук я бил открил, как той обикнал я, как бил готов на всичко, стига само [835] тя да приеме любовта му… Гижмар разбира, че сега не е моментът за тъга и колебание: той става и горд, пред всички заявява, [840] с нескрита радост във душата: — Сеньори, ето я жената, която толкова обичам. Мериадук, пред вас се вричам да служа тук две-три години, [845] ако склоните да замине и моята любима с мен. Мериадук е възмутен: — Войната беше тежко бреме, но туй, що искаш ти от мене, [850] е още по-неприемливо. На карта слагам всичко живо, но дамата ще бъде моя дори със риск да падна в боя.
1 ... 9 10 11 12 13 14 15 16 17 ... 58
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)