Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
Без дори да хвърли поглед към него, Мариам разговаряше на касата с някакво момиче, облечено цялото в черно, чак до ширита, който висеше от меката му пола в стил Мортиша Адамс16. Марк въздъхна и отново заби очи в дневника на Гран-Дюк.
16 Героиня от филма „Семейство Адамс“, чийто образ е пресъздаден от Анжелика Хюстън – бел. прев.
Дневникът на Гран-Дюк
Ето... Точно тогава започва загадката от Мон Терибъл.
Може би сега си спомнихте нещичко? Макар и далечно и откъслечно... А на пръв поглед всичко се развивало нормално... Откритото от пожарникаря кърмаче било поето от детската педиатрична служба в болничния център на Белфор-Монбелиар и било наблюдавано от цяла армия лекари. Впоследствие направих за себе си възстановка на събитията почти с точността на метроном. Ще ви спестя часовете, които прекарах в записване на свидетелски разкази. Мисля, че едно резюме ще е напълно достатъчно, за да си представите какво се е случило.
Леонс дьо Карвил научил и двете новини – за катастрофата и за намереното бебе – от сутрешния радиобюлетин в шест часа. Той винаги ставал на разсъмване. Само с едно телефонно обаждане се освободил от всичките си ангажименти за деня, който бил запълнен до минута, и начаса заминал за Монбелиар. По онова време Леонс дьо Карвил бил на 55 години и принадлежал към групата на петстотинте най-видни индустриалци във Франция. Бил инженер по образование и бил натрупал богатството си чрез прокарване на петролопроводи на всички континенти. Компания „Дьо Карвил“ преотстъпвала права за ползване редом с най-големите мултинационални нефтени и газови компании. Всъщност не технологичните иновации в петролопроводите и газопроводите дали възможност на Дьо Карвил да забогатее, а способността на компанията да прокарва тръбите им в най-опасните или с най-сложна топография места на планетата – под водата, в недрата на планините, в сеизмичните зони... Компанията „дръпнала“ особено много през шестдесет-те години, когато нейните изобретатели внедрили революционна технология за стабилизиране на петролопроводите в целогодишно замръзнали почви и така дали възможност те да работят в ледените климатични пояси – както в Сибир, така и в Аляска.
Навсякъде – из болничните лабиринти и в цялата бъркотия – Леонс дьо Карвил запазил върху лицето си израза на достойнство, който впечатлил пределно заетия и настойчиво преследван от журналистите персонал.
– Последвайте ни – казала му една забързана медицинска
сестра.
– Къде е тя?
– В детските ясли на болницата. Успокойте се. Добре е...
– Кой следи състоянието ѝ?
– Ами... доктор Моранж. Той бе дежурен през нощта...
Леонс дьо Карвил я погледнал толкова изпитателно, че не станало нужда да говори, а сестрата бързо добавила:
– Имате късмет, господин Дьо Карвил... Той е един от най-добрите ни специалисти. Още е тук. Можете да се обърнете към него, да му зададете въпроси...
Леонс дьо Карвил се усмихнал малко насила. Усмивката му изразявала удовлетворение, но можела да се приеме и като проява на бдителност. Той продължил да върви непоколебимо напред с решителни крачки. Постарали се да поразчистят натъпканите с хора коридори, по които се движел. Предишната нощ индустриалецът загубил в трагедията при Мон Терибъл единствения си син и снаха си. Именно той преди две години накарал сина си да поеме управлението на турския филиал на компания „Дьо Карвил“. Било публична тайна, че младият Александър дьо Карвил щял да застане начело на мултинационалната компания и да заеме мястото на баща си. Операцията по приемствеността обаче трябвало да се осъществи леко, постепенно.
Александър дьо Карвил се справял великолепно в Турция, където „набирал скорост“. Освен солидното си образование в Политехниката17, можел да изтъкне и дипломата си по политология. И понеже в онази страна режимите често се сменят, трябвало да се оправя и с Турция, управлявана от военните, и с демократична Турция. Крайната му цел била най-важният залог за бъдещето на компания „Дьо Карвил“ – недвусмислен договор за следващите десетилетия... Затова Александър дьо Карвил бил, така да се каже, заточен в Турция заедно с цялото си семейство, за да държи нещата изкъсо и да се договаря пряко за всичко, което касаело петролопровода Баку–Тбилиси–Сейхан (втори по големина в света, над 2000 метра, от Каспийско до Средиземно море, от които над хиляда били в Турция), чак до малкото пристанище Сейхан, на югоизточния бряг на Средиземно море, почти на границата със Сирия. Именно там семейството на Александър дьо Карвил живеело през лятото. Преговорите щели да траят дълго. Тъпчели на едно място вече две години. Александър дьо Карвил прекарвал по-голямата част от годината в Турция заедно с жена си Вероник и дъщеря им Малвина, по онова време тя била едва шестгодишна, следователно била прекарала в Турция цели две години. Откакто Вероник забременяла за втори път, не се била връщала във Франция. Здравето ѝ било крехко и затова бременността ѝ протичала с усложнения. Не се препоръчвали пътувания, а пътуване със самолет било категорично забранено. И все пак раждането минало леко. Детето се появило на бял свят в Бакъркьой, най-големия частен родилен дом в Истанбул, и тогава малката Малвина предано прегърнала сестричката си. Нарекли я Лиз-Роз. Леонс дьо Карвил и съпругата му Матилд били във Франция и получили красиво известие за раждането и една малко размита снимка на внучката си. Нямало защо да се бърза. Семейството трябвало да се събере за Коледа на 1980 година.